Над 100 селища са без метър канализация
Източник: trud.bg
Над 100 селища от общо 364, които са с население повече от 2000 души, нямат и метър канализация. Почти няма град в България, дори сред големите, в който всички сгради да са включени към общата мрежа за отпадни води. Включително в София трябва да бъде направена инфраструктура за още около 500 000 души. Без пречиствателни станции са 280 села и градове. Голяма част от останалите съоръжения се нуждаят от ремонт и усъвършенстване.
Данните са от доклад на Министерството на околната среда и водите по изпълнението на директивата за пречистването на градските отпадни води. Страната ни е задължена да го изпраща на Европейската комисия на всеки две години. Според европейските изисквания всички градове с над 10 000 души трябваше да имат канализация и пречиствателни станции до края на 2010 г. Срокът отдавна е изпуснат. Нещо повече – според разчетите на ековедомството изискването може да бъде изпълнено най-рано в края на 2014 г. На повечето места в момента се изпълняват ВиК европроекти, но има риск част от тях да не бъдат довършени навреме и средствата от еврофондовете да бъдат изпуснати.
Така например тепърва би трябвало да започне изпълнението на ВиК проекта на Стара Загора и съседното село Богомилово, който се финансира с 39 млн. лв. от оперативната програма “Околна среда”. Той трябва да включва и колектор за отпадните води, който да реши проблемите с наводненията в центъра на града при обилни валежи. Сега близо 1700 души в квартал “Кольо Ганчев” нямат канализация. В близкото село Богомилово имат същия проблем – само 16% от 1500-те жители са с достъп до тази екстра. През следващия програмен период общината ще се опита да осигури канализация и водоснабдяване и за ромския квартал “Лозенец”, както и за доста отдалечения “Дъбрава”.
Новите евросредства явно ще чакат и градове като Сандански, Самоков и Русе, за които е посочено, че европейските изисквания ще бъдат изпълнени 6 години след крайния срок – в края на 2016 г.
България със сигурност ще закъснее и при изпълнението на изискването за пречистване на отпадните води и за по-малките селища с население между 2000 и 10 000 души. Според европравилата те трябва да имат канализация, свързана със станции за отпадни води, до края на 2014 г. Екоминистерството обаче още отсега залага края на 2016 г. като срок за изпълнение на изискването.
Ведомството планира тази и следващата година в канализационната мрежа на страната да бъдат инвестирани близо 1 млрд. евро основно от ЕС. В периода 2015 – 2016 г. в тръби и пречиствателни станции трябва да се излеят близо 2,9 млрд. евро.
С построяването на канализация и пречиствателни станции ще се увеличи и количеството утайки от обработката на мръсните води. Предвижда се почти тройно нарастване на този отпадък – до над 54 000 т. Боклукът ще се използва за торене в земеделието. Ще се увеличат и утайките, които ще се депонират, като това ще изисква изграждане на съответните съоръжения. Ще са нужни и инсталации за изгаряне на утайки.
7 млн. лева за провален проект
Сливен е от многото български градове, в които канализацията не е напълно изградена. На септични ями са дори сгради в центъра. В същото време градът се превърна в пример как не трябва да се усвояват европейските средства. Досега общината на два пъти е печелила пари от еврофондовете за подмяна на водопроводи и за нова канализация. Първият се провали, а вторият още не може да започне заради нередностите при първия опит.
Така резултатът досега са разкопани с години улици и многобройни дела, в които досега общината е загубила 7 млн. лв. При управлението на предишния кмет Йордан Лечков (ГЕРБ) започна изграждането на 110 километра нова канализация и водопроводна мрежа с 80 млн. лв. от еврофондовете. Работата по проекта беше възложена на консорциум “Хидросистеми”, в който влизаше сливенската фирма “Булгейт”, свързана с общинския съветник Радостин Русев, тогава също от ГЕРБ.
Но още в началото на строителството между Лечков и Русев избухна скандал. Работата секна, общината едностранно прекрати договора, а случаят стигна до Брюксел. В продължение на две години хората дишаха прах, трошаха краката и колите си по разкопаните улици в центъра на града. Сливен изгуби безвъзвратно милиони левове, остана с амортизираните водопроводи и без канализация.
Започнаха куп съдебни дела. Всички битки пред Темида засега печели “Булгейт”. Оказа се, че общината е прекратила договора си с частната фирма неправомерно. На това основание Сливен трябва да плати от бюджета си над 5 млн. лева на фирмата за изградените няколко километра тръби и за причинените щети от прекратяването на договора. Новият кмет Кольо Милев (БСП) обжалва, но неуспешно.
Едновременно с това общината започна дела за качеството на строителството срещу “Булгейт”, но и по тях няма положителен резултат за местната власт. Странно е, че кметството не е предявило никакви претенции към строителния надзор, с чието одобрение са били приети злополучните няколко километра тръби. Резултатът от ВиК сагата до момента е, че общината е натрупала 1,7 млн. лева разходи за адвокатски хонорари и съдебни такси по изгубени дела. Отделно вече са платени над 300 хил. лв. на гражданите, които осъдиха кметството за строшените си автомобили.
Сливен успя да защити втори ВиК проект за 64 млн. лв. от оперативната програма “Околна среда”. Работата по него обаче не може да започне, докато не бъдат отстранени всички пропуски по стария.
Наводнения и суша заради стари мрежи
Заради неподменени тръби от ВиК мрежата в Русе, в която бяха налети 58 млн. евро по програма ИСПА и от държавния бюджет, основни пътни артерии в града се наводняват при силни дъждове. Най-зле е ул. “Зорница”, където асфалтът постоянно пропада заради аварии. Според кмета Пламен Стоилов (ГЕРБ) проблемът е в некачествената работа на изпълнителя “Строително-предприемачески холдинг”.
В Бургас проблемите с наводненията при дъждове в най-закъсалия откъм канализация квартал “Комлука” вече са решени. В момента общината изгражда мрежата и в най-новите квартали – “Банево”, “Ветрен” и “Минерални бани”. Нова канализация се прави и в Горно Езерово, тъй като старата се запушва при дъждове и наводнява района на училището. Предстои поставянето на нова мрежа и в близките села Рудник и Черно море.
Във Варна основен проблем са старите водопроводи. Мрежата от над 300 км е правена преди повече от 40 години. Тръбите са предимно стоманени и постоянно аварират, казват от ВиК-Варна. Около 60 км от мрежата са за спешна подмяна. Досега по европейски програми се финансират предимно пречиствателни станции и тласкатели. Водопроводите не са ремонтирани.
През тази година най-често от безводие страдат жителите на кв. “Аспарухово”, които почти през ден са на сухо. Водното дружество обяснява, че има технически проект за водопровод в квартала на стойност 3,5 млн. лв., но средства не са осигурени. В централната част на Варна също често водата спира. Екипите на ВиК работят по средно 15 аварии на денонощие. За ремонта на мрежата в града са нужни над 500 млн. лв. и за тях ще се разчита на еврофондовете.
И в Монтана често има воден режим заради старите водопроводи. Тръбите са от азбестоцимент и постоянно аварират. По тях се губят над 74 % от питейната вода. Канализацията в Монтана не е в по-добро състояние. Заради честите течове пропадат улици и се наводняват сгради. Проблемите трябва да се решат с приключването на ВиК европроекта на общината за 54,5 млн. лв. след година и половина.
В Търговище 82% от водата се губят
В началото на юни започна разкопаването на Търговище за подмяна на ВиК мрежата. Смяната обхваща към 1/3 от територията на града и ще струва 17 млн. лв. от еврофондовете. Проектът трябва да бъде завършен окончателно в края на есента на 2014 г. Изпълнителят “Понсстройинженеринг” залага безизкопно полагане където е възможно. С реализирането на проекта се очаква намаляване на водните загуби, които сега са към 82%.
В Разград се надяват на пари за водопроводи и канализация в следващия програмен период (2014 – 2020 г.) Планира се и ремонт на пречиствателната станция, строена през 70-те години на миналия век.
116 млн. лева изливат в Шумен
В Шумен бяха налети над 44 млн. лв. за нови водопроводи и канализация по проект от предприсъединителната програма ИСПА. Авариите по водопроводната мрежа намаляха, но не изчезнаха. За това общината ще получи още 72,43 млн. лв. от програма “Околна среда” за ВиК мрежата си.
Разкопките ще са по крайни улици в ромския квартал на града. Ще се довърши пречиствателната станция за отпадни води, която беше започната, но недовършена по първия проект. Ще се направи помпена станция, която да отвежда мръсните води от кв. “Дивдядово” до пречиствателното съоръжение. Крайният срок за завършване на проекта е средата на 2015 г.
