Бързо, гладко, здраво – това е замазка!

Със саморазливната замазка Баумит Алфа 2000 печелите време, получавате здравина, гладка повърхност и отлично сцепление.

Проблеми с ръчно смесените замазки

Много често във всекидневната ни работа се сблъскваме с проблеми по качеството на ръчно смесени на обекта замазки. Проблемите с пукнатини и „потъване“ на замазките са твърде често срещани, както при ново строителство, така и при ремонтни работи, а когато е налично и водно подово отопление се появява и проблемът със сцеплението на замазката към тръбите и неизбежните впоследствие загуби на енергия.

Как да решим проблемите?

Въпросът е как да получим сигурно решение още в началото на строителните работи и да отстраним всички проблеми, свързани с ниско качество на замазката?

Ще ви дадем компетентно решение със саморазливната замазка Баумит Алфа 2000. За пример ще използваме и снимките от случай в нашата практика с къща в кв. Бъкстон. Във всекидневната (около 60 м²) върху бетоновата плоча бяха наредени профилирани за полагане на подово отопление топлоизолационни плочи от експандиран полистирен. Тези плочи се наричат още „възлести“. Около възлите бяха разположени тръбните разводки на отоплението и гофрирани тръби за провеждане на инсталации. Върху тях беше положена ръчно приготвената циментова замазка(виж снимки 1 и 2).

Впоследствие се бяха появили пукнатини и замазката поддаваше в отделни участъци. След направения от нас оглед бе констатирано, че покритието от замазка върху тръбите и върху „възлите” на плочите в тези участъци е само около 0,5–1,0 см, което е крайно недостатъчно. Въпреки вложената стоманена мрежа (с растер 5 х 5 см), замазка с малка дебелина не може да поеме товарите върху пода (снимки 3 и 4) и неминуемо се компрометира.

Предложихме на инвеститора сигурно и бързо решение със саморазливна замазка на калциево-сулфатна основа Баумит Алфа 2000. Баумит Алфа 2000 притежава отлична топлопроводимост поради високия коефициент на топлопроводност (λ≈1.4 W/m.K). Тя може да обгърне перфектно тръбите и да създаде оптимален контакт с тях. Това гарантира много добро и бързо отдаване на топлината през замазката към помещението.

Ето какви бяха стъпките, които трябваше да бъдат изпълнени, за да имаме перфектен резултат:

1. Внимателно трябваше да се изчука и цялостно да се отстрани вече положената, но компрометирана циментова замазка, (виж снимка 5);

2. Трябваше да се почистят с професионална прахосмукачка профилираните възлестите плочи от остатъци от натрошен материал и прах (снимки 6 и 7);

3. След това възлестите плочи се закрепиха здраво към бетоновата плоча с помощта на 4–6 бр./м² дюбели, например Баумит Дюбел ND, (снимка 8). Запълниха се всички отвори и пролуки по пода и стените с монтажна пяна, така че саморазливната смес да не може да изтече или да проникне под плочите и да ги повдигне;

4. Тръбите на отоплението и гофрираните тръби за инсталации се закрепиха със скоби към основата, за да не „изплуват” на повърхността при полагане на замазката, (снимка 9);

5. Положена беше окрайчваща лента по стените на помещенията (с дебелина 5–10 мм), която ще служи за поемане на възникващи температурни напрежения между пода и стените. Лентата се прикрепи с такер към стените и се залепи към топлоизолационните плочи, (снимка 10).

Вместо лента, в краищата, към стените, могат да се положат плочи от експандиран полистирен с дебелина 10–20 мм, (снимка 11);

6. На границата със старата замазка бяха залепени тънки плочи от EPS или XPS, за да предотвратят разливането на материал върху нея. „Саваци” бяха предвидени и при останалите отвори към други помещения, (снимка 11);

7. Сега вече бяхме готови да зададем нивата „готов под”. За целта по стените поставихме маркери (например с пирони през 1.0–1.5 м, виж снимка 12), а на пода – подвижни триноги, на карета през около 2 х 2 м. Нивото, което трябва да контролират триногите, се настройва с подвижните им винтове. Ниво „готов под” се подбира така, че покритието на тръбните разводки и „възлите” на плочите със замазка да бъде минимум 25–30 мм, (снимка 11);

8. Полагането на Баумит Алфа 2000 става машинно, (снимка 13),  като средната дебелина на полагане трябва да бъде минимум 35 мм;

9. Консистенцията на замазката трябва да се настрои в началото, да се проверява през 20–30 минути и при необходимост да се коригира, за да се осигури добро разливане и уплътняване на разтвора;

10. Положената замазка се доуплътни с помощта на тръбна лата (швабел щанга), трикратно, като всеки път движението на латата (съответно на майстора) беше напречно на предходното. Първите два пъти латата трябва да достига до максималната дълбочина на положения слой, а последната обработка е повърхностна (заглаждаща), в посока към излизане от помещението, (снимка 14).

11. Необходимото време за да може да се ходи върху замазката е 24 часа, (снимка 15). В този период тя трябва да се предпазва от бързо съхнене (например от директно слънцегреене или проветряване с течение). Най-добри условия за съхнене се създават, когато помещението е в сянка, прозорците са затворени и само през отделни интервали от време (2–3 часа) те се отварят за кратки периоди от по няколко (5–10) минути. Окончателното изсъхване до момента, в който могат да се полагат последващи крайни покрития, зависи от температурата и влажността на въздуха, от дебелината на полагане на замазката и от вида на избраното крайно покритие.

12. Два–три дни след полагане на замазката повърхността се прешлайфа с машина за шлайфане на подове, с цел отстраняване на повърхностно засъхнало мляко и даване на възможност за по-бързо и равномерно съхнене, (снимка 16). Цялостно изсъхване на замазката можем да очакваме средно след период от 4–6 седмици. Преди полагане на паркет и други чувствителни към влага  крайни покрития, влажността на замазката трябва да бъде проверена.

Как да използваме подовото отопление за по-бързо съхнене на замазката?

Когато искаме да използваме вложеното подово отопление за ускоряване на процеса на съхнене, включването му трябва да започне минимум 3 дни и не по-късно от 5 дни след полагане на Баумит Алфа 2000. Максималната проточна температура в тръбите трябва да е в съответствие с повърхностната температура на замазката – стартовата е минимум 15°C и се увеличава стъпално с 5°C на всеки 24 часа до достигане на максималната температура (обикновено около 40°C–45°C). Тази температура се поддържа в продължение на поне 11 дни, след което плавно се намалява до достигане на температурата на околната среда.

Какво да правим преди полагане на крайното покритие?

Преди полагане на следващо покритие или настилка, повърхността на калциум-сулфатната замазка трябва да се почисти с подходяща прахосмукачка, (виж снимка 6) и, ако е необходимо, да се грундира съобразно вида на последващото покритие.

Най-гладко е с финишен слой от Баумит Нивело Куатро

Ако е предвидено полагането на паркет, мокет или PVC–настилка, за създаване на още по-равна и гладка повърхност, може да се изпълни слой (2–3 мм) от самонивелираща се смес, например Баумит Нивело Куатро, (снимка 18).

Непосредствено преди това основата се обработва с Баумит Грунд, (виж снимка 17).

Равномерното разнасяне на материала върху основата се осъществява посредством ракел, (снимка 19).

След това повърхността се обработва с иглен валяк, за отстраняване на въздушни мехурчета от сместа, (снимка 20) до достигане на окончателния вид на една отлично подготвена основа (виж снимка 21).

В случая, за конкретния обект бе предвидено полагане на слой Баумит Нивело Куатро по цялата повърхност на помещението, включително и над участъците със запазена (стара) циментова замазка. Само по този начин можеше да се гарантира добра, качествена основа за лепене на паркет в помещението.

Не бива да се забравя, че при всяка една операция трябва да се спазват изискванията, отразени в техническите карти на влаганите продукти!