Строителната амнистия – много шум за нищо

Повече от слаб интерес – това е резултатът от едногодишния срок, в който гражданите  можеха да узаконят вдигнати преди 2003 г. незаконни строежи.

Проверка на кореспондентите на “Труд” показа, че “рекордът сред големите общини е на Плевен, където е получена само една заявка за узаконяване. Но и в други големи областни градове като Благоевград и Пловдив са получени само по 200-300 молби – ясен сигнал, че хората изобщо не са се засилили да придадат законност на пристройките, надстройките, остъклените балкони, оградите и десетките други видове незаконно строителство.

Една от причините за слабия интерес е, че за узаконяването все пак се плаща. Първо се налага глоба, а след това трябва да се представи проект, за който също се дават пари. “Затова хората предпочитат да вървят по друг път – искат удостоверения за търпимост”, обясниха строителни експерти.

Процедурата за търпимост е доста по-лесна и бърза и макар че не узаконява обектите, поне временно осигурява спокойствие на собствениците. А временните неща у нас са най-дълги. Строеж с удостоверение за търпимост може да просъществува години, стига някой да не подаде жалба по случая. Община Монтана например от началото на годината е издала 138 удостоверения за търпимост, а само 17 души са поискали узаконяване, при това близо половината от тях са си ги изтеглили обратно.

Другата причина за този масов отказ от права е, че на много места общините са въвели тройно по-високи от редовните такси за узаконяване. Главният архитект на Велико Търново Николай Малаков обясни, че това е разрешено от Закона за устройство на територията. Тарифите са най-различни и се определят от разгънатата площ на имота. Най-често таксата е 300 до 500 лева за пристройка в двора и това е само за узаконяването. Отделно се плаща за проект, виза за строителство, разрешително и т.н. На много места хората се отказват от узаконяването и защото общината може да поиска от тях неуточнен в закона брой документи.

Във Видин например, където са подадени едва 34 заявления, на хората е съобщено, че тепърва главният архитект на града ще се произнесе писмено какви са необходимите документи, за да започне процедурата по узаконяване.

“При узаконяването зависи за каква точно постройка става въпрос, от каква категория. Всеки случай е много различен и затова в закона няма подробно описание какви документи се искат. Това е оставено на усмотрението на главния архитект. Но имайте предвид, че той не може да иска повече от максимума документи, който е описан в закона”, коментира пред “Труд” шефът на ДНСК Николай Христов.

Шефът на дирекцията обаче няма обяснение за ниския интерес към узаконяването на строежи. “Вероятно причината е, че повечето такива строежи са в малки населени места. Там хората вероятно и не подозират, че трябва да узаконят дори оградата, която са си направили на къщата, ако първоначално я е нямало в плановете”, каза той.

Най-големите ентусиасти са ромите

В началото на кампанията миналата година жителите на пловдивските ромски гета “Столипиново”, “Шекер махала” и “Арман махала” се бяха втурнали масово да узаконяват къщите си, градени от кирпич, ламарини, дървета и най-различни подръчни материали. Ентусиазмът им обаче бил охладен от юристите на районите “Източен” и “Северен” . Това няма как да стане, тъй като освен че са незаконни, наколните жилища са построени и върху чужда собственост.

“Въпреки разяснителната кампания все пак получихме една молба за узаконяване на къща на улица “Батак” в “Столипиново”, която обаче няма как да бъде удовлетворена”, каза зам.-кметът на район “Източен” Николай Чунчуков.

“Над 90 % от постройките в “Столипиново” са незаконни и са градени без одобрен проект, отредено право на строеж или на собственост. Някои постройки са завзели тротоари, други се намират върху силови кабели, трети – в чужди частни имоти”, твърди кметът на район “Източен” Петър Петров.

Абсурден е казусът с ул. “Шумен” в гетото, където истинските собственици плащат данъци за земята, но повече от 30 години не могат да влязат във владение на имотите си.

Старозагорските роми също са ентусиазирани – от 100 подадени молби в града 60 са за къщи в ромския квартал “Лозенец” , построени на общинска земя, съобщиха от общината. Те вече са определени за събаряне, но собствениците използвали за последно и този шанс.

Съвсем различно е положението в кюстендилския ромски квартал “Изток” , където не е подадено нито едно заявление. В махалата се надяват на обещанието на червения депутат Димчо Михалевски проблемът с узаконяване на къщурките им да стане със специален закон, а не с поединично подаване на молби и заявления. При това жителите на гетото даже и не подозират, че узаконяването не става безплатно.

В Сливен подадоха само 3 молби, и то погрешка

Три молби са подадени в община Сливен за узаконяване на незаконни строежи от периода 2001-2003 година, и то погрешка.

Молбите са внесени на 26 ноември, когато изтече последният срок, и още същия ден са били оттеглени от собствениците, показа проверка на “Труд” в общинската администрация. Те се оправдали, че нещо са объркали.

Интересът към възможността за узаконяване на строежи в посочения период се свеждал до нулата, след като хората се консултират с адвокати и специалисти. “Кой ще е този луд да поиска такова узаконяване, след като се плащат такси в троен размер и глоба. Предпочитат да докажат, че са търпими”, заявиха специалисти. Но и от тази поправка се е възползвал само един сливенец.

Служители с дългогодишен стаж в администрацията недоволстват и срещу това, че контролните функции на ДНСК са прехвърлени на общините с промяната на Закона за устройство на територията миналата година. “Това е огромен проблем за малките общини. Ако един строеж е неузаконен, общината ще трябва да го събори. Контролът се извършва от администрацията, кметът трябва да издаде заповед срещу собственика. И накрая се оказва, че всички са роднини, защото населеното място е малко. Как се работи в такава среда”, коментираха още те.

В София интересът е най-слаб

Столицата ще се окаже градът с най-слаб интерес към узаконяването на незаконни постройки при сегашната амнистия. Въпреки че все още няма обобщени данни от всички столични райони, архитект Влади Калинов, който отговаря за незаконното строителство в София, съобщи, че в централната градска част са подадени едва 10 заявления за узаконяване. В почти всички случаи ставало въпрос за малки къщи. Според Калинов интересът е толкова слаб, че няма никакво основание за удължаване на срока.

При предишната амнистия в столицата бяха подадени към стотина заявления, но чиновниците тогава удовлетвориха само половината. При останалите собствениците не можеха да докажат годината на строежа.

И незаконен имотът може да има нотариален акт

Въпреки че може значително да се затрудни, продажбата на неузаконен имот не е напълно невъзможна, твърдят адвокати и имотни брокери. Достатъчно е да има издаден нотариален акт.

“В практиката има нотариални актове, в които изрично е отбелязано, че имотът няма строителни книжа. При това положение новият собственик има грижата да ги извади или поне да получи от общината документ за търпимост на имота. С него просто трябва да изчака следващата амнистия за незаконно строителство, когато може напълно да узакони имота, стига да е изграден в съответствие със строителните норми”, каза Ивайло Влахов, адвокат на “Бългериън пропертис”.

Само за последните 5 години законодателят даде две такива амнистии. Затова съветът на юристите е, който е изпуснал срока, да чака следващата.

И при двете досегашни амнистии ставаше въпрос за узаконяване на сгради, строени преди определена година. Практиката показа, че обикновено общините приемат и свидетелски показания за датата на строежа. По-големият проблем е да се докаже, че към съответната година имотът е отговарял на строителните норми и не е нарушавал тогавашния регулационен план. Но опитни брокери твърдят, че и това може да се постигне, защото нормите за строителство се усложниха едва в последните 4-5 години.

Според юристи изтеклият във вторник срок далеч не е последният и държавата вероятно и в бъдеще ще дава възможност за узаконяване на старо строителство. Причината е, че тя далеч не разполага с ресурса да бута всичко, което де юре е незаконно. Онзи ден за удължаване на сегашната амнистия се обяви и министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов.

Благоевград с единствената инфо кампания

Благоевград е единственото населено място, в което общината се постара да направи информационна кампания за амнистията за незаконно строителство. Тя започна преди около месец чрез открити дни и срещи на чиновниците с населението. В резултат на това в града до вторник са подадени 300 заявления за узаконяване на незаконни постройки.
Срещите бяха първите от 20 години насам, в които общинското ръководство направи нужното да ограмоти малко гражданите. Целта беше всички да знаят процедурите по узаконяване, на какво имат право, на какво – нямат, и да разберат навреме кои са необходимите документи.

От архитектурния отдел на общината отчетоха повишения интерес и казаха, че така благоевградчани ще избегнат санкциите.

Най-много, както се и очакваше, са заявленията от квартал “Освобождение”. Там през годините заради редица пропуски, но не на гражданите, а на администрацията, се е стигнало до положение да не могат да се узаконят цели кооперации.

В бройката на подадените заявления има и доста жилища, които са излезли извън рамките на позволеното строителство с метри. Има и много пристройки и дори допълнителни стаи към къщи в селата, чиито собственици не са и подозирали, че за такова нещо се изважда строително разрешително.

Пас, пас и пас за остъклените балкони

В Смолян са подадени само 20 заявления, и то предимно за узаконяване на етажи, гаражи и стопански сгради. По-масово са подадени заявления за узаконяване на постройки, вдигнати след 2003 г., но те автоматично отпадат от амнистията.

Служителите на община Шумен вече са обработили документите на 69 граждани. Повечето от постройките са по селата и става въпрос за допълващо строителство към къщите, например на летни кухни.

В Пловдив молбите засега са надхвърлили 200, но по пощата вероятно ще дойдат още. От общинската администрация казаха, че във вторник нарочно са удължили работното време, за да може повече хора да се възползват.

Пловдивчани искат най-вече да си узаконят пристройки, летни къщи, навеси, гаражи, надстройки под формата на мансарди, дори цели етажи. Не липсва и куриоз – баровец с луксозна къща в парк “Отдих и култура” е подал молба за узаконяване на плувния си басейн в двора.

А жителите на крайни квартали като “Прослав”, “Коматево”, “Остромила”, “Беломорски” искат промяна на статута на имотите си от земеделски земи в такива за жилищни нужди с цел прокарване на канализация, осветление и изграждане на пътна структура.

В Търговище са подадени към 40 заявления за узаконяване, но предимно за къщи във вилните зони “Драката”, “Кованлъка” и “Юкя” край града. Основната част от тях са за малки постройки.

Собственик на цяла жилищна сграда в търговищкия квартал “Въбел” също е внесъл документи за узаконяване на имота. Има и документи за влизане в процедура за стопанска постройка. В града обаче няма нито едно подадено заявление за узаконяване на остъклен балкон, въпреки че из Търговище е пълно с такива и едва ли някой е взел предварително разрешение за преустройството.

Източник: trud.bg