Селски пътища вместо магистрали

Eдин от въпросите, на които много трудно може да се даде еднозначен отговор в наши дни, е дали изграждането на основните магистрали продължава да е приоритет на държавата.

Ако се слушат изявленията на регионалния министър Десислава Терзиева, особено когато е в селище от Северна България, дострояването на магистрала “Хемус” например е приоритет. Ако обаче се гледат фактите, държавата май не прави нищо особено, за да придаде смисъл на това твърдение.

Финансирането на липсващите 252 километра между Ябланица и шуменското село Белокопитово липсва в новата оперативна програма “Транспорт”. За варианта концесионер няма кандидати, а бюджетът, естествено, няма как да даде наведнъж нужните 1,7 млрд. лева.

Единственият начин между София и Варна да има цяла магистрала е липсващият участък да се раздели на по-малки и бюджетът да почне всяка година да отпуска по малко пари. Макар да е ясно, че така магистралата ще стане за десетина години, ако не и повече.

Лошото е, че по нищо не личи държавата да се е загрижила особено дори за онези участъци от “Хемус”, които все пак се строят. Наскоро например стана ясно, че 4-километровият пътен възел до Белокопитово, за който има подписан договор с изпълнител и чиято първа копка бе направена от настоящия министър Терзиева, не е предвиден в бюджета. Фирма “АМ Черно море” Шумен е започнала работа и по всичко изглежда, че има желание да изпълни договора, който предвижда обектът да се пусне до февруари 2015 г. Но при липса на финансиране само желанието не е достатъчно.

И се получава, че формално изграждането на този участък не е замразено, но де факто се случва точно това. Най-лошото е, че се връщаме във времето на подхода “Вие работете, пък ние ще намерим пари”, характерен за пътната агенция по времето на Батко (Веселин Георгиев). Точно този маниер на работа доведе впоследствие до огромно задлъжняване на държавата към пътностроителните фирми.

Закъсняващи обекти

Строителството и на други участъци от магистрали, финансирани от европейските фондове, изостава от графиците. По най-различни причини. Отсечката на “Струма” от Сандански до Кулата например трябваше да е готова през април 2014 г., но срокът бе удължен до юли заради открити подземни мрежи, които трябва да бъдат преместени. Частта между Дупница и Благоевград трябва да е готова до юни 2015 г., но стартира с половин година закъснение, защото точно когато трябваше да се издаде строителното разрешително, министерството на регионалното развитие и благоустройството почна да се разделя на две.

С около една година закъсняват и двете последни отсечки на магистрала “Марица” до Капитан Андреево. На участъка от Димитровград до Харманли не се работеше близо година време, защото основният изпълнител – “ПСТ Холдинг”, имаше проблеми с финансирането и получи отсрочка до февруари 2014 г. Когато започна да работи през юли 2013 г., изведнъж откри на терена неотбелязани на картите инженерни мрежи, както и преовлажнени почви. И получи ново удължаване на срока до юни 2014 г.

На другия участък – между Оризово и Харманли, където работи италианската фирма “Чи Ем Чи Ди” Равена бяха открити неизследвани археологически пластове. И вместо да е готов през октомври 2013 г., се отложи първо за юни 2014 г., а после за ноември.

Част от тези закъснения се случиха още по времето на ГЕРБ и при служебното правителство. А и когато Бойко Борисов беше премиер на практика нямаше участък от магистрала, който да е завършен съгласно първоначалния договор.

Само че сега има коренно различна ситуация – довършването на големите проекти, финансирани по оперативна програма “Транспорт”, заплашително наближава крайния срок, до който могат да се усвояват средствата от оперативните програми от периода 2007-2013 г. Още едно-две изоставания от графиците вече заплашва довършването и разплащането на проектите да отиде след октомври 2015 г., което означава едно – парите да бъдат платени от държавния бюджет.

А става дума за немалки суми. Според справка на Агенцията за пътна инфраструктура до 12 март 2014 г. по “Струма” са сертифицирани и платени само 141 млн. лв., а общата стойност на двата участъка по договор е 425 млн. лв. Т.е. трябва да се платят още 384 млн. лв. До същата дата за работите по “Марица” са платени 165 млн. лв., т.е. остава да се платят още 140 млн. лв.

На кота нула

И опасността за бюджета не спира дотук. В още по-неясно положение е друг голям проект – Северната скоростна тангента на столицата. Той беше резервен проект, с чието изграждане трябва да се спасят от загубване близо 120 млн. евро от оперативна програма “Регионално развитие”. Само че след като ЕК разреши заместването се оказа, че никой не е предвидил реакцията на стотици собственици на имоти в района. Те претендират, че земите им са оценени прекалено евтино и започнаха да подават жалби в съда, които до момента са около 260. Докато споровете не се разрешат, строителството не може да започне.

На кота нула е и изграждането на Западната тангента – също важен проект, свързващ входа на магистрала “Люлин” в столицата с бъдещата Северна тангента. За изпълнител на 5-километров участък от Западната тангента още по времето на ГЕРБ бе избрана фирма “Трейс”. Правителството на Орешарски обаче отмени класирането, защото офертата на “Трейс” бе единствената допусната до отваряне, въпреки че имаше 8 кандидати. Естествено, “Трейс” обжалва и делото все още е в съда. Преди великденските празници шефът на АПИ Стефан Чайков призна, че ведомството няма план Б: “Чакаме решението на ВАС и тогава ще обявим какво ще правим”, каза той.

Така излиза, че големите пътни проекти, на които се разчита да отпушат движението на ключови места в държавата, заплашително закъсняват.

В същото време енергията на пътното ведомство и на регионалното министерство се е концентрирала в ремонтирането на второкласни и третокласни пътища. По различни програми бяха налети милиони за ремонтирането на общо 950 км пътища, свързващи малки градчета и села. Които наистина не са виждали ремонти от десетилетия, както казва министър Терзиева. Само че щом политиката ще е “Край на магистралите, да мислим за селските пътища”, е редно това да се каже ясно и високо. А не да повтаряме през ден какъв приоритет са ни големите пътни проекти.

Източник: trud.bg