Приеха окончателно спорния Закон за обществени поръчки

Народното събрание прие изцяло новия Закон за обществени поръчки, който понесе сериозни критики от депутати от Патриотичния фронт, Реформаторския блок и БСП. На днешното извънредно заседание на парламента дойде и вицепремиерът Томислав Дончев, чийто екип е изготвил документа, за да го защити от критиките.

С новия закон, в който са включени и европейски директиви, част от които задължителни, се предвиждат редица съществени промени, като въвеждането на електронни поръчки и усъвършенстване на процедурите по избор на изпълнител.

Част от поправките обаче предизвикаха остри критики. Сред най-спорните е възможността на възложителите – най-често държавни и общински структури, да дават пари на радио и телевизионни оператори без да възлагат обществена поръчка и по свой избор, което е нарушение на управленската програма.

Запази се невъзможността на участниците в малките обществени поръчки да подават жалби. Сред новостите е възложителят сам да преценява тежестта на дадени нарушения или престъпления, изброени в списък, на кандидатите и да преценява дали да ги допусне до процедурата, което някои депутати нарекоха член „Добър ден, корупция“.

Също така критики бяха отправени и към приетите норми за още по-голямо овластяване на председателя на Комисията за защита на конкуренцията, който сам ще разпределя на служители на ведомството си постъпилите жалби, членовете на комисията ще имат право само да наблюдават проверката, но не и да се месят. Според народни представители по този начин няма гаранции, че жалбите на една и съща фирма няма да бъдат проверявани от един и същи служители или екип, което създава предпоставка за корупция, съобщава dnevnik.bg.

В доклад на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) към Министерския съвет пък се критикува чл. 21, определен като „незаконосъобразна норма, която би могла да способства корупционно поведение“. В него се дава възможност на разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на повече от една поръчка: 1. с обект изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж; 2. с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента на възлагане на преходна обществена поръчка с такъв предмет. Според БОРКОР това дава субективно право на възложителя, което е вратичка за корупция.

Томислав Дончев защити закона като обяви много от критиките за несъстоятелни. „Великият воин намира битката, която ще го направи велик воин, и тя го прави. Само, че сте объркали и противника, и тактиката“, обърна се той към критикуващите закона, сред които депутатите от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров, от гражданската квота на Реформаторския блок Гроздан Караджов, от БСП Филип Попов.

„Директивите били транспонирани дословно“, каза Дончев по повод критиките за лош превод и добави, че българският език е един от официалните в Европейския съюз и няма как да става дума за лош превод. Според него част от задължителните директиви са свързани с общия европейски пазар, на който е важно обществените поръчки да се провеждат по сходен начин.

За доклада на БОРКОР вицепремиерът препоръча той да се чете изцяло, защото общото заключение в него било, че законът е добър.

Строители.бг