Безопасност и здраве на строителната площадка

Работата на строителните обекти крие много рискове. Освен последствията за здравето на работещите, които са понякога фатални, това води и до големи икономически загуби.

В строителния сектор има високо ниво на злополуки и смъртни случаи. Рисковете при работа могат да бъдат избегнати чрез добра организация, планиране, наемане на квалифицирани работници, чрез осигурени мерки за безопасност, колективни и индивидуални мерки за защита.

По данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (ЕАБЗР), около 1500 работници годишно умират в строителния сектор, което е почти 2,5 пъти повече от средния брой за всички сектори, в т.ч. строителството. Два пъти по-голяма е вероятността за строителните работници да пострадат от наранявания, без това да има фатален изход, в сравнение със средностатистическия работник в други отрасли. Повече от 700 000 случая годишно са злополуките в строителния сектор в държавите от Европейския съюз, които водят до над три дни отсъствие от работа.

По-долу може да видите кратко видео по темата:

Недопускането на професионални инциденти е отговорност на работодателя и на самите работещи, които от своя страна трябва стриктно да спазват инструкциите на контролиращите строителния процес.

Задължение на работодателя е да осигури здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), за да намали или премахне предпоставките за възникване на инциденти, застрашаващи живота и здравето на трудещите се.

Минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на строителни и монтажни работи (СМР) са регламентирани в Наредба № 2 от 22 март 2004 г. Изискванията се прилагат при земни работи, включително екскавация; монтаж и/или демонтаж; преустройство и/или разширение; изграждане; ремонт; реконструкция; възстановяване; събаряне, включително разрушаване; изолационни и довършителни работи; поддръжка; техническо обслужване; отводнителни (дренажни) работи; техническа ликвидация и/или консервация на обекти.

На база на изискванията, заложени в Наредбата, синдикатите и организации на работодателите изработват ръководства и кодекси за добра строителна практика, които се съгласуват с Браншовия съвет по условия на труд в строителния бранш.

Наредбата определя специфичните задължения на участниците в строителния процес.

Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. В отделни разпоредби са дадени дефиниции на всички участници в строителния процес.

Преди започване на СМР, възложителят или упълномощено от него лице уведомява Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и Дирекцията за национален строителен контрол.

Поставя се информационна табела за обекта, която съдържа всички реквизити, указани в чл.13 на Наредбата.

Достъпът до строителната площадка трябва да е безопасен и да са изпълнени следните условия: пътеките за достъп се означават и са в добро състояние; липсват опасни ръбове, периферии и няма вероятност от падане; дупките са покрити и обезопасени; площадката е подредена, а материалите се складират безопасно; площадката е добре осветена.

Възложителят е отговорното лице по отношение на здравословни и безопасни условия на труд и е длъжен да осигури безопасността на работната площадка, както и безопасните подходи към нея, проекти и план за безопасност и здраве, да определи координатори по безопасност и здраве.

Въпреки назначаването на един или повече координатори, възложителят не се освобождава от отговорност по отношение на ЗБУТ.

Все пак, възложителят или упълномощено от него лице може да прехвърли някои отговорности, като ги възложи чрез договор на други участници в строителния процес.

Строителят (лицето, което наема работещи) осигурява изпълняването на СМР в определена технологична последователност; осигурява ЗБУТ на всички работници, включително на подизпълнителите и на лицата, работещи самостоятелно; изготвя инструкции по безопасност и здраве; указва местоположението на работните места и осигурява безопасен достъп до тях. 

Координаторът по безопасност и здраве трябва да е квалифициран, с опит и професионална компетентност в областта на проектиране, строителство и безопасно изпълнение на СМР. Координаторът взема организационни и технически решения за извършването на СМР; при напредване на СМР актуализира плана по безопасност, като отчита измененията; координира изпълнението на изискванията за ЗБУТ; организира работата на строителите, включително подизпълнителите и самостоятелно упражняващите трудова дейност; предприема мерки за недопускане външни лица на строителната площадка. Следва да се обърне внимание, че лицето, което упражнява строителен надзор носи отговорност за ЗБУТ в строителството, съгласно чл. 168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ.

Добрите практики за безопасност в строителството водят до намаляване на риска от злополуки по време на работа на строителната площадка.

Голяма част от работодателите осигуряват високо ниво на безопасност като отделят средства за ново оборудване както и за наемане на висококвалифицирани специалисти по ЗБУТ. Закупуват обезопасени скелета, предоставят се лични предпазни средства (ЛПС) на работниците, длъжностните лица по строителните обекти упражняват постоянен и ефективен контрол върху спазването на правилата за безопасен труд и използването на личните и колективни предпазни средства.

От Министерството на труда и социалната политика отбелязват нарастване на  броя на предприятията с внедрени добри практики за ЗБУТ и намаляване на нарушенията с всяка следваща година.

Контролният орган по изпълнение на задълженията за осигуряване на ЗБУТ е Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.

В сайта на ИА ГИТ са на разположение много полезни брошури за безопасна работа в строителството: координатор по безопасност и здраве при работа в строителството, риск от падане от височина, покривни работи, преносими стълби, подвижни скелета, стационарни скелета, отвори и контури, работа на височина, електрически инструменти и удължители, челни товарачи, товаро-разтоварителни работи и земни работи.

Инспекторите по труда дават безплатни консултации и технически съвети за осигуряване на безопасност и здраве при работа.

Негативните тенденции са недостатъчната професионална култура на работниците в строителството и голямото текучество, които са предпоставки за възникване на риск на работното място.

Проблем остава и осигуряването на безопасност на строителите, които работят за своя сметка – сами или в съдружие, при довършителни работи, изолации и др., когато възложители са частни лица. Все още голяма част от довършителните работи се извършват ръчно и е налице сериозен риск за възникване на трудови злополуки.

Докато текат проверките на инспекторите, работодателите вземат мерки за безопасност, но много често след това тези мерки се игнорират от длъжностните лица по обектите, а и от самите работещи.

Икономическите стимули са начин да се възнаградят фирмите за това, че създават и поддържат ЗБУТ. Това е начинът да се насърчат организациите да инвестират в безопасен труд, тъй като изискванията на нормативната уредба и санкциите от контролните органи понякога не достатъчни, за да ги убедят в необходимостта да го сторят.

Икономическите стимули включват държавни субсидии и грантове, данъчни стимули, намалени застрахователни премии.

През първата фаза на схема “Безопасен труд” по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” са подписани договори с 240 предприятия на стойност 30 млн. лв. През втората фаза още 316 предприятия получават одобрение на проектите си и ще получат еврофинансиране в размер на 42 млн. лв., а през май 2013 г. по схемата са пренасочени още 2,2 млн. лв., с които ще се осигури финансиране на някои от останалите като резерви 93 проекта.

Очакванията са в тези предприятия професионалните заболявания и трудовите злополуки да намалеят с 25% след инвестициите.

Според ЕАБЗР, честотата на нараняванията и заболяванията по време на работа са намалели през последните няколко десетилетия. Независимо от това, работниците докладват устойчиви и нововъзникващи, свързани с работата рискове за здравето и безопасността на работното място.

Дългогодишните анализи на Агенцията показват една постоянна тенденция – предприятията с най-добри показатели по безопасност на труда постигат много по-добри икономически резултати в сравнение със средното ниво на борсовия пазар.

Директорът на EАБЗР д-р Криста Седлачек казва: „В момента виждаме последиците от икономическата криза в съкращаванията на разходите за безопасност и здраве при работа в целия Европейски съюз. Но „интелигентните“ дружества осъзнават колко важно е в трудни времена да запазят своите нива на подкрепа за здравето и безопасността при работа. В един момент ще настъпи подобрение в икономическата ситуация и тогава на тези предприятия ще са необходими здрави и квалифицирани хора, които да работят в тях.“

Легендарната снимка “Обяд върху небостъргач” е направена от Чарлз Ебътс на 29 септември 1932 г. Снимката изобразява 11 работника по време на обедната почивка на 69–я етаж на строящата се сграда на RCA, намираща се на Рокфелер Център в Ню Йорк.

Майкъл Кромптън pешава да направи римейк и убеждава 11 свои колеги да позират на строежа на Heron Tower в Лондон през 2011 г. След като снимката става достояние на шефовете, те не само че не се впечатляват от артистизма на работниците, но и ги заплашват с дисциплинарни уволнения, въпреки че всички са били обезопасени с въжета. Оказва се, че работниците са нарушили правилата за безопасност, като са седнали неправилно странично върху гредата, вместо да я разкрачат…