Строителството на кьолнската катедрала продължило 632 г.
На днешния ден през 1880 г. приключва строителството на Кьолнската катедрала, което пък продължило 632 години.
Кьолнската катедрала Свети Петър и Света Мария (на немски: Kolner Dom, официално Hohe Domkirche St. Peter und Maria) е една от най-известните готически катедрали. Строителството й трае от 1248 г. до 1437 г., както и през един по-късен етап от 1842 г. до 1880 г. В следващите четири години кьолнската катедрала със своите 157 м е най-високата сграда в света. Днес тя е втората по височина църква в Германия (след катедралата в Улм) и е централен храм на римокатолическата Кьолнската архиепископска епархия.
Църквата е построена на мястото на старата каролингска катедрала на града, осветена през 873 г., която пък се е намирала върху основите на раннохристиянски храм. Кьолн през средновековието е бил един от най-богатите и политически могъщи градове в Свещената римска империя. През 1164 г. кьолнският архиепископ Райналд фон Дасел получава от император Фридрих I Барбароса мощите на Тримата влъхви, които преди това се съхранявали в базиликата „Свети Есторгио“ в Милано. Така императорът на Свещената римска империя (от 1155 г. до 1190 г.) се отблагодарил на архиепископа за военната помощ, която му осигурил при завладяването на Милано по времето на Италианския поход. За тях е изготвен специален саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни. Като пазител на реликвите Кьолн придобива висок ранг в западнохристиянския свят. През 1248 г., когато архиепископът на Кьолн – Конрад фон Хохщаден, поставя първия камък в основите на подобаваща за прочутите си реликви катедрала, като започва един от най-дългите строежи в европейското строителство, който завършва чак през 1880 г.
Мощите имат огромно религиозно значение и привличат поклонници от всички краища на християнския свят. Затова за тяхното съхранение се започва строителството на катедралата, в модерния за времето готически стил, подобно на катедралата в Амиен, Франция.
Строителството обаче спира през 1437 г.
С настъпването през XIX век на романтичния ентусиазъм към Средновековието и подтиквани от откриването на първоначалния план за фасадата, е решено, с подкрепата на протестантския пруски двор, катедралата да бъде завършена. Това е постигнато чрез усилие на зараждащото се гражданско общество и по-специално на Общността на катедралните архитекти, основана през 1842 г., която събира две трети от необходимите разходи, докато пруската държава предоставя останалата една трета. Държавата вижда в това начин за подобряване на отношенията си с големия брой католически поданици, които печели след завоеванията през 1815 г.
Строителните работи се възобновяват през 1842 г., базирани на първоначалния дизайн от оцелелите средновековни планове и чертежи, но като се използват по-съвременни строителни техники, включително железни покривни подпори. Корабната част е завършена и са добавени кулите. Камбаните са монтирани през 1870 г.
Завършването на строителството на най-голямата катедрала в Германия се отпразнува като национално събитие на 14 август 1880 г. – 632 години след като е започнато. На тържеството присъства император Вилхелм I – крал на Прусия (2 януари 1861 – 9 март 1888 г) и първи германски император след Обединението (18 януари 1871 – 9 март 1888 г).
