Скандал с паметника на Цар Освободител

Източник: dir.bg

В склад за вторични суровини в софийския квартал Требич стои като захвърлен паметникът на Цар Освободител, предаде БГНЕС. Наоколо има всякакви отпадъци и бездомни кучета. Според местните жители в двора на склада се помещава и цех за дограма.

Символът на София – фигурата на коня с императора – беше демонтиран преди малко повече от месец, на 5 септември, с идеята, че ще се реставрира и след това паметникът отново ще бъде върнат.

Очаква се реставрацията на паметника да приключи до края на годината и да посрещнем 3 март 2013 г., когато честваме 135-годишнината от Освобождението на България от турско робство с паметник на Цар Освободител, както е изглеждал преди 105 години.

Вече повече от столетие софиянци определяха срещите си „от различните страни на коня“, а сега стои самотен като купчина никому ненужно желязо, като трагичен символ на безхаберието на днешните управляващи, които не уважават и ценят историческата памет. Там е като кочина, каза скулпторът проф. Владислав Минеков.

Някой, като че чака да дойдат и да го вземат за вторични суровини и да го претопят. Никой не пази, вероятно скоро ще дойдат и момчетата с по-яки вратове. Всичко се прави за пари – да могат тези отпуснати 1 200 000 лева в нечий джоб, а и е дадедно на една пропадаща руска фирма да го прави. Реставраторите в Академията казват, че паметникът се нуждае от „измиване“, и ако им дадат 50 хил. лева, ще се чудят какво да ги правят, защото за това ще са нужни не повече от 20 хиляди, посочи проф. Минеков. Чудовищно е това, което се прави в момента с българското културно наследство, категоричен е той.

По-рано в неделя професорът заяви, че „това е вандализъм, причинен от държавата. Аз искам да чуя името на този голям български експерт, на този учен, както се разбра от думите на министъра, от БАН, който предложи срязване на коня с тази технология, която по отива за месар, отколкото за учен или каквото и да било друго“, каза Минеков.

Паметникът е абсолютно зарязан, не се извършва каквато и да било реставрационна дейност. Около него е някаква кочина от всичко, което някой си е намерил на улицата – парчетии, железа, камъчета. Един поправя дограма, друг си поправя колата. Просто нещо, което е толкова обидно и толкова унизително за този символ и паметник, че никой не е предполагал, че може да се случи“, каза още Минеков по време на пресконференция на „България на гражданите“.

Тази история с паметника на Цар Освободител е като шамар за поколения български граждани, не само софиянци, и това е наистина обида, като че ли някой с груби ботуши е стъпкал достойнството им, посочи още Минеков.

Паметникът на Царя-Освободител, наричан още Паметник на Освободителите, е един от най-внушителните паметници в София, дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки. Издигнат е в чест на Освобождението на България (1878 г.), в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на руския император Александър II и като символ на българската свобода. Намира се на столичния булевард „Цар Освободител“ на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на българския парламент.

Официалното му откриване е през 1907 г. Паметникът е едно от големите постижения на прочутия флорентински скулптор Арналдо Дзоки. Италианецът печели конкурса за проект, обявен в края на 19 век по инициатива на Върховния поборническо-опълченски комитет, в конкуренция с близо 90 скулптори от 15 страни. Инженерно-техническото изпълнение на паметника е поверено на инж. Христо Станишев. Монументът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич старши. Други три по-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание. Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини и с надписа „Царю Освободителю // Признателна България“.

Първият ремонт на паметника е правен през 1937 година, когато се виждат пукнатини на краката на коня, предизвикани от некачествена сплав. Ремонт е правен и 1944 година, заради бомба, паднала върху хотела наблизо.