Санирането си остава на кота нула

След два месеца – през януари 2014 г., се навършват точно две години, откакто тръгна проектът за енергийно обновяване на български многофамилни жилищни сгради с европейски средства.

За две години с 63 млн. лева, колкото отпусна ЕС, някой може и да построи 2 мола, половин електрическа централа или цял завод. Може и да направи топлоизолация на 200 панелни блока. Но реалността по усвояването на европейските пари у нас е такава, че за 2 г. с тези пари са санирани точно 0 блока. А в сградите кандидати има хора, които вече са изтеглили заеми и дори ги изплащат.

И това е в столицата, където все пак няколко блока очакват скоро да се избере фирма, която да положи топлоизолацията. Защото в провинцията и дотам не са я докарали.
Крайният срок за усвояване на европейските пари от сегашния бюджетен период е 31 декември 2015 г., а дотогава има още два строителни сезона – лятото на 2014-а и лятото на 2015 г. Но българските власти обещаваха санирането вече да е тръгнало с пълно сила, за да убедят Брюксел да отпусне повече средства за следващия програмен период.

През лятото дирекция “Жилищна политика” на регионалното министерство (МРР), която е бенефициент на парите за саниране, бе преместена в новото министерство на инвестиционното проектиране. После обаче бе обяснено, че самото саниране все пак остава в регионалното, но пък шефката на дирекцията Десислава Йорданова бе отстранена без обяснения. Вчера от МРР обясниха, че дирекцията има временен шеф Пламен Таков.

Презастраховане

“Ами страх лозе пази. Аз разбирам чиновниците – разделиха им министерството на две, те искат да се презастраховат и затова всичко се проверява и препроверява.” Така коментира ситуацията пред “Труд” Иван Станков, домоуправител на блок в квартал “Изгрев”, който пръв подписа споразумение с регионалното министерство още през февруари т.г.

Към договора имаше график, според който до септември 2013 г. блокът щеше да бъде напълно готов и от тази зима сметките за парно ще паднат наполовина. Пенсионираният военен Станков обаче разказва, че цялото лято на практика е изкарал да ходи от инстанция на инстанция.

“На 25 февруари подписахме договора и още на 1 март внесох парите в министерството. След това направиха техническо обследване на сградата, после енергийно, изготвиха проект, който беше одобрен от дирекция “Архитектура и градоустройство” на общината. Преизчислиха междувременно първоначалния бюджет, защото Брюксел се съгласи да вдигне безвъзмездната помощ от 50 на 75%. Но всяко действие отне по месец и половина, защото за всеки документ се искаха по няколко подписа и всичко се проверяваше по няколко пъти. Сега седим и чакаме министерството да организира обществена поръчка за избор на фирма, която да положи топлоизолацията”, обясни Станков.

Това по график е трябвало да стане през юли, а през септември строителната дейност да е приключила. От МРР съобщиха, че обществената поръчка за този и още един блок е обявена вчера, 29 октомври. Но дори фирмата да бъде избрана светкавично, този строителен сезон вече е изпуснат.

Недоволства

Блокът в “Изгрев” все пак е първата сграда, подписала договор. Защото на други места в София са още по-назад в процеса, а при някои се е стигнало и до неприятни ситуации. Малък блок в квартал “Захарна фабрика” например е накаран от министерството да направи за своя сметка обследване на конструктивната устойчивост заради съмнения, че сградата няма да издържи натоварването от санирането.

Хората са събрали пари и са възложили на фирма да го направи. Заключението  е, че няма нужда от укрепване. Да, но това е забавило с 3 месеца сключването на договора.

Има и още по-неприятни ситуации. Сред обитателите на блок 17 в “Захарна фабрика”, които избързали да внесат парите и да сключат договор, има две семейства, които са изтеглили кредит, за да платят своята част. 6-месечният гратисен период вече е изтекъл и те са започнали да плащат вноските, а блокът все още не е пипнат и по всичко личи, че тази зима обитателите му ще продължат да плащат високите сметки за отопление.

“Хората недоволстват, но аз нищо не мога да направя, защото само издаването на строителното разрешително от общината отне 2 месеца. Бяхме готови в средата на август, но едва преди седмица от МРР ни се обадиха, че ще обявят всеки момент обществена поръчка за избор на фирма. И ни предупредиха, че това ще продължи около два месеца, и то ако никой не обжалва избора на фирмата. Като гледам, същинската работа май ще започне чак другата пролет”, каза домоуправителят на блока Иван Гетов.

Интересното е, че на фона на това забавяне министерството продължава да приема заявления за саниране. До миналата седмица например са кандидатствали обитателите на 400 жилищни сгради, т.е. два пъти повече от онова, за което стига паричният ресурс на проекта.

Голяма част от тези заявления са получени в последните седмици. Според запознати причината е в последната информационна кампания, чиито срокове бяха така разчетени, че приключва едва сега. Идеята беше всеки от градовете, в които работи програмата, да бъде посетен от експерти и гражданите да научат какво печелят от цялостното саниране на блока си. След всеки организиран информационен ден в съответния град обаче желаещите да санират се увеличават и заявленията валят. И биват приемани с обяснението, че като свършат парите за сегашния проект, ще дойдат парите за следващия. Но никой не обяснява на хората, че тогава пак ще трябва да кандидатстват.

Фирмите вече губят пари от проекта

Ако хората, които чакат блокът им да бъде саниран с европейски пари, недоволстват, защото нещата се бавят, фирмите, които бяха привлечени да помагат за процеса, са в още по-неизгодна позиция. Защото тяхната работа също се бави, а от това те губят пари.

Фирма “СМ контрол” е част от консорциума, избран да прави технически обследвания на блоковете в Южна България. Нейният управител Милен Павлов обаче бил неприятно изненадан от факта, че от 60 блока, които са огледали, само 5 сгради са стигнали до сключване на договор.

“От договора знаех, че ще ни бъде платено само за сгради, чиито технически паспорти са изготвени и приети, но не очаквах процентът да е толкова нисък. А и от петте сгради са ни приели работата само на три, защото изискванията непрекъснато растат”, каза Павлов.

Управителят разказа, че в първоначалния договор изобщо не било отбелязано фирмата да заснема състоянието на кабелната мрежа или на сателитните антени. Но им върнали работата, за да я допълнят с тези схеми.

После ги накарали да заснемат и всички инсталации в сградите, което според него изобщо не е нужно за целите на проекта. Но го направили.

Според Павлов процедурите са усложнени до крайност и това допълнително забавя работата. А след тези обследвания по същите сгради трябва да мине и фирмата, която ще прави енергийното обследване.

Според Павлов участието на фирмата му в този проект на практика води до загуби и целта му в момента е да ги минимизира. “Добре, че другата ни дейност е достатъчно печеливша, за да си позволим да участваме в този проект”, заключи той.

Източник: trud.bg