Общините връзват бюджети с пари от Европа и заеми
Кметствата в страната стягат нови бюджети за 2014 г. На места сметките за приходите и разходите са набъбнали значително заради парите по европейски програми. 2014 година е последната от програмния период, в която трябва да бъдат приключени всички одобрени европроекти и местните управи се стягат за ударно строителство.
Общините, които не са си написали добре домашното пред Брюксел, ще разчитат само на собствени сили. А някои от тях и на заеми. Малка част ще гледат да оцелеят със затегнати колани, докато дойдат по-добри времена.
Въпреки че местните избори са през 2015 г., от плановете за сметките лъха на предизборни страсти, обещания и послания.
На повече средства от програми на Европейския съюз ще разчита и Столичната община през 2014 г. Строителната програма е най-голямата през последните години – близо 715 млн. лв. От тях над 470 млн. лв. са безвъзмездна помощ от Брюксел.
Заради повечето пари от ЕС и бюджетът е рекорден като сума – 1,465 млрд. лева. Това е с около 250 млн. лв. повече от миналата година.
Най-много средства са отпуснати за екология, транспорт и образование. Кметството е заделило 21,8 млн. лв. за строителство на нови детски градини и разширения на съществуващи такива. Още 6 млн. лв. за нови 6 забавачки бяха привлечени от правителствения фонд за регионално развитие.
Тази година ще започне изграждането и на основния етап от завода за преработка на битовите отпадъци. За него са предвидени 101 млн. лв.
Метрото ще остане приоритет на строителната програма на Столичната община и през 2014 г. Със 110 млн. лв. ще се изграждат отсечките до летището, до “Бизнес парк” и до кв. “Хладилника”. 24 млн. лв. ще се вложат в нова трамвайна линия от Семинарията до кв. “Дървеница”. Общо за всички дейности по транспорта са предвидени 276 млн. лв.
97 млн. лв. ще бъдат вложени в изграждане на ВиК мрежа в Банкя, Градоман, Михайлово, Вердикал и Иваняне.
60 млн. лв. ще бъдат усвоени през тази година от заем на кметството на стойност 50 млн. евро за пътната инфраструктура. През 2014 г. ще бъдат изградени естакади на Лъвов мост, на кръстовището на бул. “Акад. Иван Гешов” и бул. “България” и на бул. “Яворов” и бул. “Стоян Михайловски”.
За кърпене на дупки по улиците са предвидени три пъти повече средства, отколкото през 2013 г. – 87 млн. лв. Със средствата ще бъдат обновени бул. “Цариградско шосе”, бул. “Прага”, бул. “Арсеналски”, бул. “Сливница” и ул. “Раковски”.
Модернизацията на градския транспорт ще продължи. Очаква се в средата на годината да започнат да пристигат новите 126 автобуса.
Освен на фондове на ЕС и заеми, София ще разчита и на собствените приходи. Основните постъпления в хазната са от местните данъци и такси, както и от цени на услуги. Въпреки че налозите няма да бъдат повишени, през тази година се очаква приходите от тях да са завишени. Кметството ще продължи усилията си за събиране на старите задължения от столичани.
Версия: СОФИЯ Е С РЕКОРДЕН БЮДЖЕТ И ЗАРАДИ НЕУСВОЕНИ ПАРИ ОТ 2113 г.
Голяма част от рекордния бюджет на София за 2014 г. отново е от нереализирани капитални вложения от минали години. Това обявиха вчера от дискусионния клуб по местна политика към БСП в София начело с Николай Белалов.
Той даде пример, че левицата е настоявала Столичната община да включи в бюджета си строителство на поне 12 нови детски градини, което не е факт. От клуба припомниха, че през 2013 г. предишното правителство бе отпуснало 30 млн. лв. за строеж на нови детски заведения за различни общини, но в София усвояемостта е 59%. Точно 5,8 милиона лв. останаха неусвоени и ще се използват през 2014 г., обясниха от дискусионния клуб. Според членовете му има проектна готовност за 12 нови градини.
КЮСТЕНДИЛ ЩЕ СТРОИ И ЩЕ ПРАЗНУВА
Балнеостроителство и празници са акцентите в бюджет 2014 на Кюстендил. Ще се строи 1,5 км водопровод за 75-градусовата минерална вода, която трябва да се вкара за лечебни процедури във вече завършения хотел „Кюстендил“. Той е звено от бъдещия медико-балнеоложки комплекс, станал исторически, след като вече трета година финансирането му поражда какви ли не скандални интерпретации и мрачни прогнози, че ще загроби общината за поколения напред.
За изграждането му през 2011 година общината емитира облигации за 6,5 млн. евро. Тази година обслужването на заема ще струва 1,6 млн. лева.
Градът няма да се откаже и от пребогатия си на празници календар. Пак ще ги има „Кюстендилска пролет“, Празника на черешата, Панагия – Въздигане на хляба на Голяма Богородица, Празника на плодородието през октомври и други.
„Дългогодишните ни партньори, шоумени и участници в тези празници проявяват разбиране, правят отстъпки, което ни помага във финансирането“, похвали се кметът Петър Паунов (дясна коалиция). „Ние сме община, на която никой не налива и лев извънредно, сами се оправяме. Не сме като съседна Дупница, на която за последните месеци от управлението на ГЕРБ дадоха 10 млн. лева. На нас никой не дава“, твърди зам.-кметът Надя Каратова.
БУРГАС, ВАРНА, РУСЕ И МОНТАНА РАЗЧИТАТ НА ЕС
Повечето градове ще разчитат на пари от ЕС, за да вържат бюджетите си. Така например почти цялата инвестиционна програма на Бургас се крепи на европроектите, които общината е спечелила. Парите ще отидат за ремонт на улици, за паркове, енергоспестяващо осветление и други. Средствата от Европа ще позволят на Бургас да намали такса смет за бизнеса, за да улесни още повече инвестициите.
В Монтана за първи път ще харчат европари, а те никак не са малко – 43 млн. лв. С тях местната управа разгръща мащабна строителна програма. По-голяма част от средствата ще бъдат инвестирани в рехабилитирането и разширяването на ВИК мрежата на областния град, в модернизирането на спортни обекти, ремонти на училища и детски градини и изграждане на туристическа инфраструктура.
Акцентът на тазгодишния бюджет на община Варна също е върху европрограмите. Финансовата макрорамка е 222 млн. лв., което е с 11 млн. лв. повече спрямо 2013 г. Тази година е последната, в която общината ще може да усвоява евросредства от предишния програмен период, което кара администрацията да се фокусира върху тях и да похарчи всяка стотинка, за да не връща пари. Това се налага заради липсата на инициативност по отношение на оперативните програми в последните 5-6 години, докато кмет беше Кирил Йорданов (ГЕРБ).
Община Русе също залага на парите от ЕС, които са над 190 млн. лв. За да бъдат реализирани проектите, трябва да се изтегли заем за съфинансирането им. А големите проекти са за възстановяване на емблематичните за “малката Виена” сгради и улесняване на международния трафик през града.
В Пловдив планът е copy – paste
Бюджетът на Пловдив за 2014 г. се оказа копиран от миналогодишния – почти същият е като размер и приоритети.
Кметът Иван Тотев (ГЕРБ) отчете 101,36% изпълнение на приходите за 2013 г., но планираното по това перо за тази година е с над 4,2 млн. лв. по-малко. Тотев и екипът му твърдят, че Пловдив реално ще разполага с два пъти повече пари – над 450 млн.лв., тъй като се очакват 12 млн. лв. от централния бюджет за довършване на многофункционалната спортна зала и още над 223 млн. лв. за 23 европроекта.
Местната опозиция подложи на убийствена критика бюджета. От БСП го нарекоха “бюджет на застоя, правен на тъмно, в който липсва алтернатива за привличане на средства и ефект от управлението на публичните средства”. “От 2011 г. насам администрацията залага в бюджета по 200 млн. лв. от европроекти, спечелени от предишния екип, но вече сме 2014 г. и нищо не се случва”, каза зам.-шефът на общинския съвет Георги Търновалийски (БСП).
“Бюджетът за 2014 г. е план за ликвидация на града и финансова бомба за следващото управление. Финасовата рамка показва липса на мениджмънт, разпродаване на имущество, трупане на задължения и теглене на заеми. Бюджетът е сформиран основно от данъци и такси, завишени средно с 30% през последните 2 години”, каза Дани Каназирева, шеф на групата “Обединение за Пловдив”. “Бюджетът е хубав и 1/5 от него е за ремонти и строителство. С 5% са увеличени парите за културния календар”, отвърна Тотев.
В СТАРА ЗАГОРА ЗАТЯГАТ КОЛАНА
През 2014 г. община Стара Загора ще работи по изграждането на депо за отпадъци и довършването на водния и транспортния проект на града. Инвестицията само за ново сметището е за над 52 млн. лв.
“Това налага отново да запазим основните параметри на бюджета, на които се базирахме през 2013 г. и да не се разпускаме в различни харчове”, смята кметът Живко Тодоров (ГЕРБ). Въпреки ограниченията общината ще строи кръстовища и ще ремонтира улици, за да облекчи трафика в града.
Най-големият проект ще бъде обновяването на кв. “Трите чучура – север”. Там от години не е правено абсолютно нищо за реновиране на ВиК, тротоари и улици, осветление, междублокови пространства. За квартала са предвидени 1,5 млн. лв. Още 2,5 млн. лв. ще бъдат отделени за ремонт на междублокови пространства в целия град.
Притеснения, свързани с чистотата, имат и в Разград. Там две години поред съдът отменя повишението на такса смет, заради което миналата година недостигът на пари по това перо стигна над 700 000 лв. Въпреки това местната управа планира да строи общинска бизнес зона и да ремонтира пътища със средства от банкови заеми.
БЛАГОЕВГРАД СЛЕДВА ОБЕЩАНИЯТА НА КМЕТА
Бюджетът на Благоевград е близо 50 млн. лева, което е с 4 млн. лева повече от 2013 г. и следва предизборните обещания на кмета Атанас Камбитов (ГЕРБ). А те бяха да няма увеличение на данъците и таксите, както и да се подобри визията на града чрез ремонти. Тази година се залагат повече пари за култура и за издръжка на детските градини. Най-доволни ще са хората от кв. “Грамада”, за които най-после ще бъде построен подлез под жп линията.
Община Видин очаква повече подкрепа от държавата, за да “доукраси” собствения си бюджет, обяви кметът Герго Гергов (БСП). Повече пари тази година се отделят за капиталови разходи – основен ремонт на няколко улици, изграждане на общинска автогара и приют за кучета. Развитие на спортните и младежките дейности, както и превръщането на Видин в туристическа дестинация ще са сред приоритетите за общината.
СПОРОВЕ И ДЪЛГОВЕ СПЪВАТ СМОЛЯН
Община Смолян и тази година няма да има пари за никакви нови дейности от бюджета си, освен да покрива стари дългове и да плаща издръжката си. Така е от началото на мандата и няма изгледи скоро да се промени, коментира кметът Николай Мелемов (ГЕРБ). Той припомни, че е поел управата с 23 млн. лв. дългове, от които сега са останали около 13 млн. лв.
Всеки месец общината плаща 200 хил. лв. по договори от 2006 и 2007 г. Това са вноски по заеми, особени залози и лихви.
Общинският съвет, който е доминиран от БСП, е против идеята за продажба на ненужни на общината имоти, за да се напълни хазната. Съветниците са твърдо против и да се повишават местните данъци и такси. Така ръцете на кмета от ГЕРБ остават вързани.
Община Шумен също има облигационен заем, но се справя много по-добре от Смолян. Шумен успя да се разплати с повечето си кредитори, което позволява на местните власти да не вдигат данъците и таксите. Освен това в града разпродават успешно ненужните имоти и така в бюджета влизат свежи пари. Те ще бъдат инвестирани предимно в здравеопазване.
“Бих искал да кажа, че бюджетът на Сливен е балансиран, но уви! Според мен е изпълним, ако направим всичко възможно и ако имаме късмет”, заяви кметът на Сливен Кольо Милев (БСП).
“Децентрализацията върви много бавно и през тази година нищо не се дава, освен изравнителната субсидия. Тежко е за общините, защото всички имат дългове”, описа проблемите на управлението кметът.
Източник: trud.bg
