Може ли изкуственият интелект да се превърне в спасение за архитектите?
Технологиите чукат на вратата на архитектурата и дори се твърди, че заплашват да задушат и последната капка творчество, създадено от човека, като да превърнат архитектите в обикновени зрители в процеса на проектиране. И все пак има огромна разлика между традиционното компютърно проектиране (CAD) и технологията на изкуствения интелект. Докато първото революционизира начина, по който архитектите произвеждат, чертаят и представят архитектурата, ерата на разцвета на ИИ отключва нови измерения на това, което архитектурата всъщност може да постигне. С други думи, тя пренарежда ролята на архитекта в днешния свят.
От много десетилетия насам архитектурата като професия постепенно се свежда до голяма степен до мащабни проекти, насочени към печалба, които често предпочитат да заемат всяко налично пространство със сложни схеми, вместо да създават внимателно обмислен дизайн. Често използването на софтуер за проектиране насърчава практики като copy-paste проекти, поставяне на акцент върху преувеличени форми и дори приоритизиране на зашеметяващи визуализации пред самите сгради. По ирония на съдбата скоростта и цифровата прецизност, с които се създава архитектурата, не оставят много място за експериментиране.
От друга страна, технологията на изкуствения интелект въвежда различен начин на мислене и комуникация в архитектурата. Тя дава предимство на провокацията пред разрешаването на проблемите, предлагайки на архитектите платно, върху което да изразят своята артистична визия по нови и неочаквани начини. Като използват възможностите на ИИ, архитектите могат да изследват сложни геометрии, модели и иновативни комбинации от материали, които преди това са били немислими. Нещо повече, ИИ им дава възможност да адаптират проектите към специфичните условия на околната среда, културния контекст и предпочитанията на потребителите с несравнимо внимание, което води до истински индивидуални и контекстуални архитектурни решения.
Шаил Пател е архитект и художник, който напълно е усвоил изкуствения интелект в работния си процес. Неговите концептуални експерименти се описват като реалистично изглеждащи сънища, които светят в тъмното, плуват по вода и придават хумористичен привкус на добре познати архитектурни забележителности. Пател също така препроектира магазини за търговия на дребно на известни марки като Apple и Lacoste, като ясно показва как инструментите на ИИ като Midjourney могат да правят нещо повече от обикновено архитектурно представяне. Неговите проекти се справят с очевидни предизвикателства, които заемат реалистични аспекти, срещани в търговската архитектура, доказвайки, че дори в най-мечтателните концепции за пространства има място за архитектурно приложение.
Друг художник, работещ с изкуствен интелект, е Тина Маринаки, която в своя акаунт в Instagram @athens_surreal създава сюрреалистични изображения на Атина с изкуствен интелект. Нейните изображения не предлагат архитектурни предложения, а по-скоро преоформят града, като често предават съвременни политически, социални и екологични послания. Миналото лято едно изображение на розов, топящ се Партенон разказваше за силното прегряване на Атина поради липсата на устойчиви екологични практики. Преди няколко месеца тя публикува розов клъстер на Архитектура от Цикладите, изпълнен с водни пързалки и хора, което се превърна в свидетелство за големия брой туристи, които поглъщат гръцките острови всяка година.
И двамата художници използват технологията на изкуствения интелект, за да създават въображаеми пространства, които надхвърлят конкретните представи на настоящата ни реалност. Тяхната работа не е просто подходящи за Instagram изображения, а по-скоро колекция от конструирано бъдеще, което разкрива световни проблеми, разказва увлекателни истории и предлага провокиращи мисълта пространствени решения. Освен това те използват данни от реални обекти по един дълбоко неограничаващ начин, като дават информация на своите проекти, без да ги лишават от човешкото въображение. ИИ дава на архитектите свободата да мислят, проектират и визуализират по по-стратегически начин, вместо да загиват заради графиците, строителните разпоредби, бюджетните ограничения и техническите контролни списъци. Той предлага алтернативен тип „скорост“, която поема повтарящите се задачи, оставяйки място за осъществяване на по-въздействащи, творчески начинания.
Вместо да го разглеждаме като „научнофантастична заплаха“, може ли ИИ да се превърне в спасителна благодат за архитектурната професия? Може ли тази технология да върне архитектите в борда на директорите и да ги превърне отново в хора, които вземат решения, а не в изпълнители? Отговорите оставяме на вас.
Снимки: Pexels
