Конструктивни части на селската къща

Къщата се изгражда с подръчни материали, тухли, кирпичи или с паянтова конструкция. Понеже приземният етаж в планинската къща не е предназначен за живеене, може да се изгради с каменна зидария. Изравняването на тази зидария на всеки 0.60—1.00 м. може да стане с дървена скара, каквато се е изграждала и в старите къщи. Тази скара, състояща се от две надлъжни греди, свързани с напречни на всеки 0.60 м. по дължината, обикновено е от дъбово или буково дърво. Каменната зидария трябва да се фугира грижливо с вдлъбнати или изпъкнали фуги с варо-циментов разтвор, но без да се зацапват самите лица на камъните.

Стените на помещенията, предназначени за живеене, се изграждат, както следва:

От тухли – за външните зидове за предпочитане с дебелина тухла и половина( 0.38 м.) с обикновен варов разтвор.В източна България—Варненско, се прави икономична комбинирана зидария с тухли и кирпичи на варов или глинен разтвор.Външните стени се зидат с напречни легнали и надлъжни изправени редове- тухли, а от вътрешната страна се допълва с кирпичи .Размерите на кирпича са 12 х12 х18.5 см.или 12 х 12 х 25. При добре избрани  изпечени тухли,външната стена на зидарията може само да се фугира , вместо да се измазва цялата стена.

От каменна зидария,като от вътрешната страна се изграждат едновременно с тухли или кирпичи за изолиране против студ.

С паянтова конструкция – стените на къщата се изграждат с дървен скелет, след това се прави покривната конструкция и след като се покрие с керемиди или цигли, се прави пълнежът на стените – който може да е с тухли,кирпичи или плет и др. Стените се измазват отвън и отвътре, без да се оставя да се виждат гредите на скелета, тъй като в повечето случаи той се изгражда от буков или дъбов материал който невинаги е с правилни ръбове.

Подова, таванска и покривна конструкция

Подовата и таванската конструкция се прави от иглолистен или широколистен материал, на гредоред. Между гредореда е наложително да се направи междинен под(каратаван) с пълнеж за изолиране против студ.Желателно е междинният под над зимничните помещения да бъде с по-дебел пълнеж.Таванът на зимничните помещения се прави с летви и таванска мазилка. За да се проветряват не-зимничните пространства (между терена и гредореда), на външните и разделителните стени трябва да се оставят проветрителни канали (хоризонтални) 14 х 14 см.,като на външните отвори се поставя мрежа ,за да невлизат гризачи и др.малки животни. Подът на помещенията е  от 4 см. дебели дъски , широки 10 – 12 см., наковани на глъб и зъб. Подът на чардака може да бъде направен с гредоред,положен на зидани каменни колони и накован  с дъсчен под(дюшеме). Ограденото с каменна зидария пространство може да се запълни и с добре трамбована пръст. Може да се положи и масивна настилка от каменни плочи, тухли, бетон и др.

Покривът се прави обикновено  на четири води, той може да се изгради и седлообразен (с две плоскости). Покривният гредоред се поставя върху малък надзид ~ 20—25 см. като конструкцията се изгражда от широколистен или иглолистен материал. Наклонът на покрива зависи от избраният покривен материал. За марсилски тип керемиди наклонът на покрива не трябва да надминава отношението 1 : 1.75 , а за български(корубести)керемиди 1:2 спрямо половината му отвор.

Врати и прозорци

Външните входни врати  на къщата се правят двойно ковани, с малко прозорче за осветление на преддверието, а вътрешните – обикновени таблени на каси и первази по най-икономичен и целесъобразен начин.  Прозорците се правят двукатни, отваряеми навътре, но има и вариант – два отделни прозореца с пречник (кемпфер) като външните крила се отварят навън, а вътрешните навътре, като между тях има ~15—18 см.въздушна възглавница. В много случаи на прозорците се поставят ковани капаци,които предпазват от вятър, студ, злосторници, а същевременно придават по-хубав и битов характер на фасадата.

Дървените  колонки, парапетът за стълбите на чардака и др.трябва да бъдат особено грижливо изработени.

Чардакът в някой от старите битови къщи е изработен с особена грижа и любов,а на много места у него не липсват и художествени дърворезби, по този начин той става най-важният и ценен архитектурен мотив в нашата битова селска къща.

Огнище и отопление до 1950 г.

Старата селска къща има само едно огнище в общото помещение – “къщи”, направено по най-примитивен начин. Над огнището започва широк комин, който преминава през тавана и покрива. На това огнище се готви, с него се отоплява и помещението. Отоплението е недостатъчно, защото както газовете от горенето, така и топлият въздух излизат през този широк комин, който няма възможност да се затваря. Сега (1950 г.) огнището се оформя като оджак (камина).

Той започва от пода  на помещението  и на около 1.50 м. над него се засводява  и въвежда в комин с напречно сечение, по-голямо от обикновеното.Известно подобрение на оджака се постига, ако в комина се направи приспособление за затваряне с подвижен капак (клапа). След като огънят се превърне в жар, коминът се затваря за да не излиза топлия въздух от помещението. Този оджак може да се продължи като зидана печка и в съседното помещение—спалня. По този начин помещенията могат да се отопляват от едно място. В тази печка се горят предимно дърва. Желязната кухненска печка, в която се горят както дърва, така и каменни въглища, напоследък заменя зидания оджак.

1950 г.