Как римляните строели пътищата си?

Те използвали различни методи, но ето някои основни неща, открити при археологическите разкопки. Първо било определяно откъде ще минава пътят. Това било работа на тогавашните земемери. После идвала трудоемката задача на копаенето, която била извършвана от войници, работници или роби. Били изкопавани два успоредни рова. Минималното разстояние между тях било около 2,5 метра, но обикновено то било 4 метра, а на завоите дори повече. Завършеният път можел да достигне 10 метра широчина заедно с тротоара от двете страни. Пръстта между двата рова била отстранявана и така се образувала голяма вдлъбнатина. След като се достигнела твърда основа, празнината се запълвала с три или четири слоя различни материали. Първият слой можел да се състои от големи камъни или едър чакъл. Следващият бил от малки камъчета или плоски камъни, може би смесени с бетон. Отгоре се слагал трамбован чакъл или натрошени камъни.

Някои римски пътища били покривани само с чакъл. Но онези, които предизвиквали възхищение у хората в древността, били павираните пътища. Най–горният им слой се състоял от големи каменни плочи, обикновено изсичани от скали, които можели да се намерят наблизо. Тези пътища били леко изпъкнали по средата, за да може дъждовната вода да се оттича към канавките от двете им страни. Този метод е допринесъл за тяхната издръжливост, поради което някои от тях са оцелели и до наши дни.