Как изборът на материали „непропорционално вреди на околната среда“

Изборът на материали в архитектурата и дизайна „непропорционално вреди на околната среда, като влияе върху климатичните промени“

Заради климатичните промени мнозина считат, че трябва да променим начина, по който проектираме сградите, материалите, с които ги строим, и местата, където ги разполагаме. По повод влаганите при производството на строителни материали въглеродни емисии различни групи като World Green Building Council предлагат да „повдигнем въпроса за необходимостта от използване на материалите като цяло, като разгледаме алтернативни стратегии за постигане на желаната функция, например посредством увеличаване използването на съществуващи активи чрез реконструкция или повторно използване.“ Те отбелязват също така, че трябва да „даваме приоритет на материалите с ниско или нулево съдържание на вложен въглерод, добити с отговорност към околната среда, които имат слабо влияние върху жизнения цикъл в други области “.

Стив Уеб, съосновател на Webb Yates Engineers във Великобритания, е още по-прям в публикация за RIBA Journal. Той обвинява ангажираните в строителството професионалисти, че са част от проблема, известен от десетилетия. „Строителната индустрия се адаптира невероятно бавно и в резултат на това климатичните промени категорично са наша вина.“

Той силно се застъпва за използването на естествени материали, за да се избегнат въглеродните емисии при предварителната обработка и производство, традиционно наричани „вложен въглерод“. Изненадващо той споменава сред тях камъка наред с дървото, въпреки, че камъкът е тежък материал и транспортирането му също е свързано с големи разходи.

„Отдавна знаем, че за производството на алуминий, стомана, бетон и керамика се използва огромно количество енергия. От друга страна, ниският вложен въглерод в дървения материал също е добре познат. По-малко известно е, че при камъка също има нисък вложен въглерод, тъй като материалът е много издръжлив и труден за обработка: предлага добро съотношение на сила (якост) и вложен въглерод. В по-голямата си част използването на дървен материал в строителството се посреща с безразличие или враждебност. Употребата на камък пък се счита за абсолютна лудост. С малки изключения, ние, строителите, произвеждаме масивни количества стомана и бетон с пълно безразличие към природата.“

Той обвинява архитектите, че са по-загрижени за стила и външния вид, отколкото за същността и материалите.

„Архитектите често отхвърлят предлаганите варианти от дървен материал, защото е прекалено груб, а стоманените части – по-фини и изящни. Бетонът предизвиква възхищение заради модернистичния си имидж. Тези причини са стилистични. Плашещо е колко често се отбягват екологичните съображения за сметка на тези за дизайн и стил.“

В заключение Уеб призовава за високи данъци върху въглерода, влаган в строителните материали.

„Ако наистина сме загрижени, нека поискаме от правителството да ни задължи да предоставяме данни за въглеродните емисии за всички сгради и да ги анализираме и съпоставим. Структурите с високо съдържание на вложен въглерод трябва да се облагат с данъци като цигарите. Трябва да се създадат преференции в полза на дървото и камъка. Снемете отговорността от нас… И най-важното, предполагам, че това ще ни спести неудобството сами да предлагаме употребата на дървен материал и да приличаме на група хипита в очите на нашите скъпи клиенти.“

Инженерите на Webb Yates не са група хипита, които прегръщат дървета, а „архитектурно бюро за строителство, проектиране, инженеринг и дизайн, носител на множество награди, с офиси в Лондон, Бирмингам, Бристол и Дубай.“