
Източник: publics.bg
Нито една българска компания не може да участва в конкурса за подмяна на уличното осветление в 14 общини, за което фонд „Козлодуй“ отпуска 10 млн. евро. Процедурата се организира от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и в момента е отворена за оферти, като крайният срок за тях е 11 април. Правилата, по които е организират конкурсът, дискриминират местния бизнес и наред с това залагат такива технически изисквания, които вместо да намалят сметките за ток на общините, ще доведат до точно обратното – ще ги увеличат.
Позицията е на Българската камара за светодиодни технологии и осветление (БКСТО), която представлява 33 от общо 40 фирми – производителки на осветителни тела у нас. Браншът иска спиране на така организираната тръжна процедура и заплашва, че ако мнението й не бъде взето предвид, ще сезира европейската служба за борба с измамите ОЛАФ и Международния съд в Хага.
Проблемите, които според специалистите опорочават настоящата процедура, са както от техническо, така и от икономическо естество. Има и абсурди, като например този, че за доставка и монтаж на едно осветително тяло във Варна ще се плаща 3.5 пъти по-скъпо, отколкото за извършване на същата работа в град като Стара Загора.
Според изискванията в конкурса, участниците трябва да са изпълнявали подобна поръчка за минимум 3 млн. евро и да са внедрявали поне две автоматизирани системи за управление на осветлението. Българските реалности са такива, че в една средностатистическа община има около 2 – 3 хил. улични лампи. Няма фирма у нас, която да е изпълнявала такава поръчка, оплакват се от бранша.
Друга причина местните фирми да се чувстват дискриминирани е изричното изискване към кандидатите да притежават европейския сертификат ENEC за продукцията си. Българските производители не притежават това удостоверение, защото поддръжката му струвала от порядъка на 20 хил. евро годишно, а освен това то е равно по признание на сертификата ISO 9001.
Според проф. д-р Христо Василев, председател на Българската камара за светодиодни технологии и осветление, поставяйки това изискване, организаторите на конкурса фаворизират едни технологии пред други. „Това представлява грубо нарушение на принципите на равнопоставеност и е пряка заплаха за тайни картели и споразумения в сектора и въвеждане на корупционни практики“, са думите на експерта.
Доцент Красимир Велинов от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, който ръководи лаборатория за изпитване на произведените в България осветителни тела и също е в управата на браншовата камара, добавя, че качеството на местното производство не отстъпва по нищо на онова, което се внася от чужбина. Според него е голяма грешка, че организаторите на конкурса изискват не само подмяна на осветителните тела, но и внедряването на автоматизирана система за управление. Подобни системи са приложени в едва 0.1% от уличното осветление в Европейския съюз и все още се приемат като екзотика в страните с развити икономики.
Експертът даде схематичен пример за това, до което внедряването на една такава система ще доведе: „С подмяната на една лампа с енергоефективна, разходите за осветление на общината ще спаднат с до 20 лева годишно. Ако се автоматизира процесът, ще се спестят още 5 лева. Самата автоматизирана система обаче струва 100 лв. Вие ми кажете за колко време ще се изплати тази инвестиция и дали е оправдана към настоящия момент?“.
Не за пръв път браншовата организация на производителите на осветителни тела в България е реагирала на инициативи, свързани с подмяна на уличното осветление у нас. През 2008 година, когато е бил организиран първият такъв конкурс, мнението на експертите не е било взето предвид. Като резултат в почти всички общини, в които уличните лампи са били подменени с по-мощни, се е стигнало до увеличаване на консумацията на електроенергия, а не до икономии. По данни на камарата в общини като Радомир, Сливница, Бяла и Етро поле дори е имало временни спирания на осветлението заради натрупаните по-високи сметки за ток.
От браншовата камара са засекли и разминаване в информацията между тръжните документи на български и на английски език. Допълнителна трудност за желаещите да участват в конкурса е било да открият обявата за него на сайта на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.