Държавата вдига екобариерата пред „Южен поток

С пълно мнозинство Висшият експертен екологичен съвет на Министерството на околната среда и водите в сряда вечер одобри изграждането на газопровода „Южен поток“ на територията на Република България. Сега вече остава единствено решението на министъра на екологията за окончателното одобрение на Оценката за въздействието на околната среда на проекта, за да може той да получи разрешително за строеж. Предстои по-късно през годината да бъде обсъден и одобрен и ОВОС на морската част на „Южен поток“.

Тихият Boeing

Всичко това става по-малко от пет месеца след като 5000-страничния доклад е представен в МОСВ и четири месеца след като нетехническото резюме от доклада беше публикувано на страницата на „Южен поток“. Макар че това не е рекордно къс срок, бързината, с която се одобрява докладът по толкова мащабен проект, поставя доста въпросителни. Особено сред варненци, които ще бъдат най-засегнати от евентуалното изграждане на газопровод – първата компресорната станция с обща мощност на агрегатите от 100 MW ще бъде на 2.7 км от последните къщи на варненския квартал „Ракитника“ и на 3.5 км от местността Боровец (централната улица, на която се казва „Тихият кът“). В същото време, както подчертава в писмо до медиите (виж стр. 2) варненецът Антраник Ташчиян, пълният доклад никога не е бил публикуван в интернет – вместо това заинтересованите лица трябваше да ходят да го четат на място в регионалните екоинспекции (РИОС) и общини.

Затова и коалиция от собственици на имоти в региони и еколози, които искат да запазят все още девствения плаж „Паша дере“ – входната точка на газопровода на българска територия, протестират от момента, в който станаха ясни подробностите по проекта. „Ние буквално бяхме потресени от това решение“, казва д-р Радослав Минков. Той е един от много живеещи в региона, в който ще бъде изградена компресорната станция на „Южен поток“ и активно участва в обсъждането на ОВОС на проекта във Варна преди месец. Повечето от недоволните посочват именно компресорната станция като основен мотив за протеста и посочват, че тя лесно може да бъде отдалечена с няколко километра. Доста варненци са недоволни и от факта, че малко от еколозите са излезли на тяхна страна.

На самото обсъждане в сряда неправителственият сектор беше представен от Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие – организация, която сред повечето еколози се възприема за паразитна. От българската минногеоложка камара пък дадоха преди време за пример „Коалиция за устойчиво развитие“ като неправителствена организация, която действа чрез натиск, за да извличат различни неекологични дивиденти. Самият Иванов беше дълги години изпълнителен директор на информационна агенция „Балкан“, собственост на „Мултигруп“.

По време на обсъждането във Варна от проектанта „Газтек“ уверяваха, че шумовото ниво ще нарасне с едва 2.6 децибела при норматив 45 децибела.

При изграждането на газотурбинните агрегати се вземат изключително много мерки за обезшумяване, но при мащаба на проекта това ще е доста трудно – става дума за четири турбини (от които три ще работят постоянно) с общо 134 хил. конски сили, което е мощността на Boeing 747 при излитане. Например приемният терминал на „Син поток“ – газопровода между Русия и Турция се намира на 38 км по права линия от центъра на турския град Самсун. В същото време инсталациите на далеч по-големия „Южен поток“ са само на 10 км от центъра на Варна (пак по права линия).

От Министерството на околната среда и водите обясниха за „Капитал“, че постъпилите въпроси и становища „са взети предвид от компетентния орган при подготовката на проекта на решение по ОВОС“. Това обаче очевидно не включва изместването на компресорната станция по-далеч от жилищните квартали.

След одобрението на екооценката на „Южен поток“ Галин Генчев от Варна казва, че хората от региона мислят да обжалват, да водят съдебни дела, „даже да протестираме“.

Източник: capital.bg