БОРКОР: Най-висок е корупционният риск в енергетиката, строителството и транспорта

Източник: 24chasa.bg

Най-висок корупционен риск съществува в енергетиката, строителството и транспорта. Това е изводът, до който са стигнали експерти от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, популярен като БОРКОР. По молба на „24 часа“ те анализираха слабите места в процедури по Закона за обществените поръчки.

При анализа за 2008 г. експертите на центъра са изследвали 5131 договорени обществени поръчки, а за 2011 г. – 4892. Слаби места са открити съответно в 2361 процедури през 2008 г. а за 2011 г. – в 1832.

В резултат на търгове през 2008 г. са разпределени над  7 млрд. лв. държавни пари, а през 2011 – малко над 6 млрд. лв. Нашите анализи обаче нямат политическа окраска, при тях практически не е отчитан фактът, че през 2008 г. е управлявала Тройната коалиция, а през 2011 г. – ГЕРБ, уточнява Елеонора Николова, и.д. директор на БОРКОР.

И в двата случая обаче тенденцията за ръст на слабите места се запазвала. Изследвани са конкурси на министерства, общини, държавни търговски дружества, лечебни заведения и частни фирми.

Големият извод е, че най-много слаби места са засечени при държавните търговски дружества, които оперират в най-чувствителните сектори – енергетика, строителство и транспорт.
Затова анализаторите търсят пряка връзка между засечения висок корупционен риск в тези сектори и високите цени на тока например, които предизвикаха първите протести през февруари.

На следващо място по слаби места са общините, но техният дял е значително по-малък. В лечебните заведения нивата на установени слаби места се запазва.

Най-нисък е рискът при  частните търговски дружества,  отчитат анализите.

Те са направили категоричния извод, че за 2008 г. и за 2011 г. 73% от корупционните рискове в държавните търговски дружества се коренят в личностни обвързаности. Това означава, че са разкрити връзки, зад които стоят конфликт на интереси между възложителя и една от фирмите участнички, която в крайна сметка печели конкурса, пояснява шефката на БОРКОР. Влияние върху процедурите оказват и лица, назначени с политическа протекция в бордове и други управленски структури.

При частните фирми, опериращи по силата на приватизационни договори, корупционният риск на база личностна обвързаност е 2% през 2008 г. и 4% през 2011 г. Това е една доста прилична картина.

Къде са 2%, къде са 73%!

Сред държавните търговски дружества с най-висок коефициент на корупционен риск са: АЕЦ  „Козлодуй“, Електроенергийният системен оператор, БДЖ, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), Държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Отделно анализаторите на БОРКОР следят и изпълнението на следприватизационните договори на частните „Марица-1“ и „Марица-3“.
Какво по-конкретно се крие зад определението корупционен риск? Най-често при обществените поръчки на държавните дружества конкретният разход може да не е приоритет и може да бъде спестен, коментира Николова. Процедурата обаче стартира, защото през нея може да се разпределят много пари, в това число комисионни за определени фактори. В някои случаи анализаторите се сблъсквали с поръчки, които направо са вредни за търговското дружество.

Другият извод на анализаторите е, че повечето зулуми се правят след сключване на договора по ЗОП, в т.нар. сива зона. Става дума за серия от анекси и допълнителни договори, които значително оскъпяват началния проект, твърди и.д. шефката на БОРКОР. Типичен пример за това е начинът, по който се строят магистралите.

При сключването на договорите обикновено за тях се говори, че са най-евтините в Европейския съюз. В процеса на изпълнението на поръчката обаче цените им стават съвсем европейски!

Както например се случи с магистрала „Люлин“, където и за неспециалиста е ясно, че няколко тунела са напълно излишни, че са построени само за да се изкопчат допълнителни средства чрез анекси към първоначалните договори.

Затова неотдавна Европейската комисия препоръча чрез директива: „Да се гледа не само цената, а целия жизнен цикъл“, съобщи Николова.

Примерът с т.нар. „топки на Барозу“ е особено брутален, защото лъсна пред очите на цяла София и нейните гости. Антипаркинг топките, които отначало бяха изпълнени от най-обикновен гипс, последствие бяха изработени от бетон.

Но тъй като металните шпилки, които ги държат изправени, са изключително слаби, не издържат и на леко подпиране от невнимателен шофьор.

Виждаме ги търкулнати в тревата или буквално разцепени всеки ден в идеалния център на столицата
– пред ЦУМ, пред хотел „Шератон“, в участъка на бул. „Руски“ от Орлов мост до университета, на бул. „Черни връх“ след последната станция на метрото.

Журналистическа проверка установи, че за едни топки поръчката е била на общината, за други – на „Метрополитен“ ЕАД и на Министертвото на културата. Но никой от питаните шефове не се трогна да провери защо изпълнението е толкова калпаво. От само себе си се налага изводът, че щом в центъра на София се лъже толкова нагло, какво остава за подобни процедури в провинцията?!

Николова цитира и друг случай – на обществена поръчка за воден цикъл в малък южен град, където фирмата изпълнител дала цели 150 г. гаранция на своята продукция!

За какви 150 г. може да се говори, след като животът на най-важната част – тръбите, е 50 г., а самата фирма след 4-5 г. изобщо няма да съществува, коментира шефката на БОРКОР.

Тя за кой ли път припомня, че в оглавявания от нея Център е разработен проект за електронни обществени поръчки, които ще свият чувствително условията за корупция, и ще доведат до икономия на минимум 1 млрд. лв годишно за държавата.

Преди 2 седмици Реналдо Мандметс, шеф на дирекция в Европейската комисия , обяви, че Брюксел е готов да финансира внедряването на проекта със средства от европейските фондове, за да се гарантира неговата устойчивост и развитие. Идеята е 80% от практическото приложение на разработката да стане с европейски пари, а България ще даде само останалите 20%.