България с патентна технология за дървени модулни къщи

Източник: marica.bg

Еднофамилната къща, с която пловдивският архитект участва в международния конкурс, е с РЗП 170 кв. м (50 кв. м на първия и 120 кв. м – на втория етаж). На първо ниво са разположени гараж за 2 автомобила, инсталационното помещение и склад. На второто има дневно помещение, спални за родителите със санитарен възел, детска стая и отделен санитарен възел. Основното остъкляване на сградата е от изток, с цел да се постигнат максимални топлинни печалби през зимата. Използвани са специални слънцезащитни устройства, предпазващи къщата от прегряване през лятото. Формата на сградата наподобява наклонена на една страна къща. Решението е избрано заради ограниченията за застрояване, налагани от самия имот – парцелът, който се намира в гр. Торонто, е дълъг и тесен.  Интересно е решена и стълбата към входа на сградата. Тя е проектирана така, че да може да се прибира и спуска. Сградата е с изцяло дървена конструкция. Отоплява се чрез термопомпа и слънчеви колектори, разположени на покрива. За отопление могат да се използват и други източници като ток и газ. Фасадата е тип вентилируема.

Пловдивски архитект е автор на иновативна, патентована и призната в цял свят система за изграждане на дървени модулни къщи. Сградите имат висока степен на завършеност. Разделят се на модули, които се произвеждат в завод, транспортират се и се свързват на мястото на самия строеж.

У нас, макар че от години произвеждаме дървени сглобяеми къщи, тази технология не е популярна. Досегашната практика е дървените сгради да се изграждат от панели – фасадни и подови, които се произвеждат фабрично. За сметка на това пък в САЩ и Канада, тези системи са много популярни. Там даже съществуват Асоциации на модулните строители, които имат своя браншова организация. Заради сравнително по- достъпната им цена, бързото изграждане и дълговечност, в момента 40% от сградите в тези страни се строят на този принцип. В България технологията обаче е слабо позната, коментира авторът на системата и притежател на патента, арх. Николай Иванов. Разликите с използваните до момента модулни системи са твърде много и то в полза на новоразработената. Разходът на дървен материал, необходим за конструкцията е с 15-20% по-малко, тъй модулите се свързват по различен начин (те проникват един в друг) и така се избягва дублирането на елементи. Този нов метод на свързване прави конструкцията изключително устойчива и силно издръжлива на земетръс. По тази технология се строят сгради до 4-5 етажа височина, като максимумът е до 7 етажа, коментира авторът.

Кое ги отличава от стандартните сгради. Първо, те се изграждат с изключителна бързина. Модулите за една такава сграда могат да се произведат в завод за три месеца и да се свържат на място за една седмица. Затова системата често се използва за изграждане на сгради за бежанци или останали без покрив хора. Тъй като отделният модул се произвежда в завод, в затворени помещения и с контролирана среда, работниците не са изложени на атмосферни условия и заплащането им е съобразено с това. Затова в държави, където трудът е високоплатен тези системи са много популярни.

Миналата година проектът арх. Иванов е представен на международния конкурс Archiword Academy, в журито на който участват най-големите имена в архитектурата. За получената добра оценка говори фактът, че разработката на пловдивския архитект е публикувана в сайта на конкурса – признание, с което се отличават само престижни и големи проекти.

Защо у нас този вид сградно строителство не е популярно. Донякъде, според арх. Иванов, причина за това е наложилото се схващане, че масивната сграда е по устойчива на земетръс, а и никой не си поставя за цел да изтъкне или покаже немалкото предимства на дървените сгради. Поради слабият интерес към тях и малкото съществуващи предприятия за сглобяеми дървени къщи в страната имат ниска производителност – от 4-5 до 15 къщи годишно. За сравнение подобни заводи в САЩ, произвеждат по 9 000 къщи годишно.

По патентованата от арх. Иванов система могат да се постигат най-високи стойности на енергийна ефективност. Могат да се създават нискоенергийни, пасивни и нулеви сгради, при това, стойността им е с 15% по-ниска от подобна дървена сграда. Друго сериозно предимство е, че при изграждането им се използват само екологични материали. Затова тези сгради се характеризират с ниска стойност на въглеродни емисии. Дори изолациите, които се използват са екологични. Вече съществуват целулозни изолационни материали, за чието производство се използва рециклирана хартия. Те се произвеждат в САЩ и се полагат във фасадата или пода на сградата чрез впръскване, със специални машини, обяснява арх. Иванов. Няма ограничения в използването на видовете изолация. Тя може да е целулозна, минерална, каменна или друг вид, достатъчно е да има екологичен характер.

Различна ли е фасадата на този тип нови сгради. Външната обшивка на една такава сграда се изпълнява според предпочитанията на клиента. Къщата може да притежава вентилируема фасада или пък след изолацията да се постави финишна външна мазилка с определен цвят.

Преди да се транспортират като по-обемни строителни единици, към готовите модули се добавят всички необходими слоеве. В сравнение с популярните вече модулни системи, с тази, могат да се постигат всякакъв вид аморфни форми, дори и овални. Това е така, защото в носещата конструкция не се използва масивен дървен материал, а OSB – листов материал, който позволява специално изрязване, със специално пригодена лазерна машина. С нея сеченията се изрязват много прецизно, при което се получават примерно греди с кривини. Благодарение на това сградата може да притежава всякаква форма, което я прави уникална.

Кое мотивира автора да създаде системата. “На първо място това е желанието да популяризирам тази система, защото тя притежава изключително много предимства. Идеята се породи от интереса ми към дървените конструкции – те винаги са ми допадали като възможности и начин на строителство. За реализацията й спомогнаха и новите материали, които се появиха на пазара като OSB. Те играят съществена роля в конструкцията на сградите”, споделя арх. Иванов. Много от големите университети в САЩ въведоха предмети, свързани с изграждането на прототипи на сгради на подобен принцип. Идеята е да се популяризират този вид технологии и това да започне от университетите. Да се стимулират студентите да мислят по-креативно и да създават модели с нови, по-екологични материали, като OSB например, които имат по-големи възможности по отношение на архитектурно – планировъчните решения.

Според арх. Иванов вече са водени разговори с различни компании със сериозен ресурс, които могат да внедрят тази технология в производството така, че да започне по-масовото й прилагане в практиката. Още повече, че съществува голям потенциал за такъв вид реализации, особено ако хората започнат да осъзнават, че подобен вид система би им спестили много средства по отношение на сградата. Материалът, който се използва е доста по-евтин, като това по никакъв начин не се отразява на здравината на конструкцията и на устойчивостта на сградата. Тя ще е предпочитана и от хора, които искат да притежават сграда с уникална нестандартна форма, състояща се от един, два или няколко обема. По тази система могат да се изграждат както еднофамилни къщи, така и ваканционни селища, общежития на по няколко етажа или друг вид сгради.

И макар че българинът все още няма нагласата да ползва дървените къщи, архитектите са тези, на които се пада ролята да популяризират тази нова за страната ни система, да стимулират инерцията на тези иновативни строителни технологии, защото това е професията, осъществяваща връзката с всички останали сфери и професии в бранша, това са хората, от които зависи дизайна на всяка една сграда, категоричен е арх. Иванов.