Архитектурно чудо или предизвикателство за съвременните строители

На каталунския шедьовър на Антони Гауди Саграда Фамилия, наскоро бе завършена кулата Mare de Déu и в началото на годината бе издигната на върха ѝ огромна 12-лъча звезда от метал и стъкло. Църквата се строи вече 140 години, а това е първата от нейните завършени шест основни кули. Грандиозната ѝ украса вече е част от живописния нощен пейзаж на Барселона.

Инсталацията обаче беше посрещната с недоволство, породено от продължаващите вече дълго време строителни работи и неблагоприятното въздействие на туризма, което оказва върху района.

Саграда Фамилия е ябълка на раздора още преди на  Гауди да бъде възложено построяването ѝ през 1883 г. Тя се е превърнала едновременно в мит и инструмент, използван от различни политически движения и идеологически кампании.

Консервативни корени

Саграда Фамилия е замислена през 1881 г. първоначално от филантропа и продавача на книги Хосеп Мария Бокабела като храм за изкупление – място за умилостивяване, посветен на култа към Светото семейство (детето Исус, майка му Дева Мария и земният му баща Свети Йосиф). Идеята е чрез купуването на входни билети, посетителите ефективно да „изкупват“ греховете си. Така заплащането за посещението на църквата е обяснено по-достъпно, а средствата отиват за довършването ѝ.

Залезът на испанската империя през 19-ти век е съпътстван от мощни идеологически и политически брожения. Появяват леви и анархистки движения, срещу които Бокабела се стреми да се изправи с нова и нестандартна базилика.

За тази цел през 1882 г. той купува парцел извън града, създава фондация за управление на имуществото и назначава архитекта Франсиско де Паула Вилар и Лозано. Предвидената сграда е замислена в готически възрожденски стил.

Лозано обаче стигна само до основите на сградата и криптата, когато обществените разногласия относно нейната строителна система и финансиране да принудят фондацията да поиска от Гауди да поеме управлението.

Гауди нагажда своите проекти както към идеалите на Бокабела, така и към десните политически и идеологически движения, които се разпространяват в Каталуния по това време. Предлага църквата да бъде построена като поредица от единични фасади, всяка от които изпълнена с внимателно подбрана барокова смесица от скулптури. По този начин, дори и по време на изграждането си, базиликата разкрива на посетителите си своите католически ценности, свързани със Светото семейство.

До тогава Lliga Catalanista, основната дясна националистическа партия в Каталуния, гледа на Гауди като на аутсайдер и определя архитектурата му като отвратителна. Но понеже той набира все по-голяма популярност, а творбите му стават известни, Саграда Фамилия става прекрасен проводник за техните послания. Лигата започва да представя Гауди като „гения на Каталуния”, твърдейки, че неговата базилика е класически храм, който принадлежи на всички каталунци. Призоват обществеността да допринесе финансово за изграждането му, като подчертават факта, че по този начин те ще си купят прошка.

Когато Гауди умира през 1926 г., Барселона е вече център на анархистките и леви движения в Европа, които през 1936 г., при избухването на гражданската война в Испания, разрушават строителната площадка. Ателието на Гауди е изгорено, а всички чертежи и макети – унищожени.

След войната строителството се възобновява и митът за Гауди се завръща. При липсата на планове и архивни материали, изгубени в пожара, архитекти и историци започват тълкувания на идеите на Гауди, така че да отговорят на техните собствени помисли. През 1964 г. международна група от архитекти и интелектуалци призовава работата по базиликата да бъде спряна. Повечето от тях осъждат качеството и стойността на тези пост-Гауди допълнения.

Туристическа дестинация

Туризмът поставя все по-големи натоварвания върху обекта. Сдружения от района пък се оплакват от липсата на разрешителни за строежа и заплащането на съответните такси. Вписването на базиликата в околния градски контекст остава основно предизвикателство.

За построяването на главната фасада на храма и стълбището, са разрушени група жилищни блокове. По това време завършването на храма изглежда твърде далеч в бъдещето. Точно преди избухването на пандемията беше определена крайна дата – 2026 г., която също е под въпрос.

Гауди използва комбинация от интересни структурните форми:
– Хиперболоиди: твърди и кухи, намират се в отворите на прозорците и сводовете;
– Параболоиди: създават свързващи повърхности между сводовете, покрива и колоните;
– Хеликоиди: могат да се видят в спиралните стълби и според Гауди представляват възходящото движение на трансцендентността;
– Елипсоиди: образуват заоблените капители на основните колони, където долните секции се разделят на клони;
– Двойно усукани колони: помагат на разклонените колони да постигнат по-голяма стабилност и повече изтънченост.

Използваният каменен материал включва различни пясъчници и гранит, както и стоманобетон за корабите. Белият бетон за обекта се произвежда от бял цимент, неоцветени добавки и варовик от кариерите на Hanson Hispania, дъщерно дружество на HeidelbergCement.

Тънките зидани сводове доминират. Това е традиционна каталунска конструкция, състояща се от 2-3 слоя припокриващи се плочи или плоски тухли, слепени с бързо втвърдяващ се хоросан, създавайки силно устойчива структура. Всички камъни, използван в строителните работи, се изрязват с помощта на най-съвременни компютърно управлявани системи.

За да намали натоварването на покрива и да позволи повече светлина в сградата, Гауди проектира оберлихти между колоните, базирани на хиперболоиди. Те са изградени от златисти и зелени стъкло и плочки. Витражът на апсидата е замислен с градиращи цветове, за да създаде интроспективна атмосфера.

Като се има предвид трудността и високата цена, която всяка бъдеща поддръжка ще включва в резултат на ръждясването на конвенционалната стоманена рамка, ръководството на проекта се е доверило на неръждаемата стомана, произведена от Acerinox. Този материал е избран поради необходимостта от издръжливост на конструкцията, където достъпът е труден.

Непрекъснато нарастващият брой посетители обаче осигурява огромен и постоянен поток от приходи, които финансират строителството. Само през 2019 г. обектът е посетен от 4,5 милиона души. По време на пандемията посетителите намаляват пет пъти последвалите години, а работата по църквата е спряна до 2024 г. Саграда Фамилия постепенно върви към своя завършек и вече се е превърнала в мит, достоен за своя създател Гауди.

Статията е подготвена в сътрудничество с Turisme de Barcelona.