Търсят се руснаци и румънци за „градовете на мъртвите
Източник: 24chasa.bg
Спешно трябва да поканим чужденци – пенсионери от Европа или младежи от Азия, за да има живот в празните бетонни градчета по цялото ни Черноморие. Само в тях е надеждата инвеститорите да си върнат вложенията и да съживят строителството.
Засега обаче на стотици места се вият временни чакълени пътища, които водят в празни къщи на мечтите.
Около тях не се мяркат дори и пазачи. Всичко стои безмълвно като в градове на мъртвите.
От Дуранкулак до Резово е пълно с непродадени къщи и апартаменти – необарокови кооперации от затворен тип с балкони от ковано желязо. В далечината се оформя гледката към морето, най-продаваната стока отпреди кризата.
“Не мога да преброя колко са вилните селища около моето село. Знам, че 2 от тях имат жители. В едното са англичани и ирландци, които купиха преди кризата. В другото има няколко собственици от Русия”, казва кметицата на балчишкото с. Рогачево Илиана Димитрова.
Тя признава, че голяма част от нивите наоколо са със сменен статут. Разрешено е жилищно строителство до 10 м, повечето инвеститори сами си правят инфраструктурата, добавя тя.
В двора още личат купчини чакъл и арматурно желязо. Кога обаче ще има довършителни работи, никой не знае. След промяната на закона, ако статутът за жилищно строителство не бъде използван до 6 г., земята отново става земеделска, казва с надежда кметицата на Рогачево.
Един-единствен пазач охранява 10-ина бели къщи на 2 етажа до входа на селото. “От вчера съм на работа тук. Доколкото знам, вилите са били ипотекирани и след като не са продадени, банката ги е взела”, казва той.
В двора още личат купчини чакъл и арматурно желязо. Кога обаче ще има довършителни работи, никой не знае. След промяната на закона, ако статутът за жилищно строителство не бъде използван до 6 г., земята отново става земеделска, казва с надежда кметицата на Рогачево.
Тя е убедена, че повече нови вилни селища наоколо няма да има. Селото, разположено над Кранево, е опасано с временни пътища. На най-високото дори има 3 цилиндрични блока със сини стъкла, които приличат на кацнали летящи чинии.
На високия скат на близкото с. Ляхово пък стърчи ново село, 3 пъти по-голямо от истинското. 136 празни двуетажни вили оформят комплекса, за който допреди 10-ина години се говореше, че е собственост на бившия кмет на Москва Юрий Лужков.
“Никой не знае на кого са къщите, там не съм виждал нито един човек да живее. Те са по 60-70 квадрата на етаж. Аз самият не съм влизал в селището. Мога да кажа само, че в момента има охрана”, признава кметът на Ляхово Реджеб Реджебов.
В съседното до Рогачево с. Генерал Кантарджиево има почти завършен комплекс от двуетажни вили. Но и там строителната площадка е изоставена като при война и наоколо не се мярка жива душа.
Преди 5 г. Станислав Генов, президент на фирма, обеща да изгради луксозно селище на територията на община Аксаково. Каза, че инвестицията е за 45 млн. евро, като основната част били собствени. Проектът предвиждаше два самостоятелни комплекса и голф училище. Общата площ, на която ще бъдат разположени, е 86 дка в землището на Генерал Кантарджиево.
Сегашният изпълнителен директор на същата фирма Милена Стратиева каза за “24 часа”, че комплексът вероятно ще бъде завършен тази година.
“Имаме клиенти от Англия и Ирландия. Сега сме се обърнали към руския пазар, има голям интерес и от румънци за купуване на апартаменти. Комплексът е близо до Варна и се надяваме нейните жители също да проявят интерес. Тук има възможност за целогодишно живеене сред зеленина и спорт”, добави тя.
Над комплекса обаче има още два реда вили в лозята, които са изоставени във фаза на полагане на топлоизолация и на дограма. Малко по-високо се мъдрят 6 къщурки на тухла и без прозорци, които са строени от кипърски бизнесмени.
“Дойде зам.-кметът на един от най-големите руски градове. Плати 100 000 евро за апартамент във варненския кв. “Бриз”. Предложихме му и гараж, а той извади като на шега от джоба си още 20 000 евро за него”, спомнят си златното време на продажбите брокери.
Сега обаче вярата в завръщането на тези времена не се споделя. “За съжаление, през 2008-а британците си заминаха от нашия пазар на имоти, защото кризата ги удари.
Появи се безработица и стана трудно да изплащат кредити. Руснаците са предимно от средното съсловие и избират внимателно имоти до 30-40 хил. евро най-много.
За имоти от типа на тези във вилните селища трябва задължително да има допълнителни екстри, защото са далеч от градовете. Трябва и собствениците да се съобразят с новите моменти на пазара, да преустроят имотите си, за да бъдат по-достъпни за този тип клиенти.
От много време се говори, че държавните служители в Русия трябва да декларират имотите си в чужбина, но това не е било проблем да си купуват жилища у нас.
Твърденето, че руснаците ще си продават жилищата масово и че ще сринат пазара у нас, както и публикациите, че имало 50 000 измамени руснаци, са част от кампанията на конкурентите. Турция, Гърция, Хърватска, Италия и Испания също искат да продават на руснаци”, каза регионалният мениджър във Варна на една от най-големите фирми за недвижими имоти Димитринка Костадинчева.
Градовете на мъртвите по Черноморието имат една и съща съдба и в курорта Камчия, и край несебърското с. Кошарица, и край скалата на залива Германката на юг от Созопол.
Разпиленият в бетон национален капитал обаче засега не е грижа нито на общините, нито на държавата. Това е частна собственост и ние не знаем какво става, признаха от администрацията в една от крайморските общини.
Трябва ли обаче “градовете на мъртвите” да бъдат оставени на разрухата? По време на царския кабинет областните управители имаха задача да намерят терени да преместят циганите от гетата в големите градове.
Сегашното правителство може да отдели пари и да ги компенсира с пустеещите къщички, ако се окаже, че чужденци все пак няма откъде да си внесем.
Държавата може да изкупи вилните селища и да ги предложи като бонус на преференциални цени на емигрантите, които биха искали да се завърнат.