Никарагуа иска да добива 94% от електроенергията си от ВЕИ до 2017 г.
Източник: greentech.bg
Често най-големите нации се възприемат като най-важни и новините за тях получават най-голямо внимание. Затова ако повечето от тях изостават в напредъка към зелена енергия, изглежда сякаш целият свят изостава. В резултат на това е налице твърде много скептицизъм – дори цинизъм – относно жизнеспособността на енергията от възобновяеми източници. Но не бива да забравяме и малките страни, които имат голям напредък в тази сфера, защото нищо чудно от тях да дойде голямата промяна.
Никарагуа има една от най-агресивните цели за възобновяеми източници на енергия в света – страната възнамерява да добива 94% от електричеството си от възобновяеми енергийни източници до 2017 г. Искрата за този нов тласък на чистата енергия е енергийната криза в страната, причинена от зависимост от чужд петрол. Намаляването на тази прекомерна зависимост 70% до 6% може да стане възможна чрез развитие на енергийната инфраструктура.
На пръв поглед подобна цел може да изглежда непостижима в бедна страна с множество технологични предизвикателства. Но тя има само около шест милиона души. Това значи, че една голяма водноелектрическа централа може да се да им осигури същински скок към чистата енергия. Проектът „Тумарин“ ще струва около 1,1 милиарда долара и ще има 253-мегаватовата мощност. Тази ВЕЦ трябва да бъде завършена до 2016 г. и ще може да осигурява около 50% от електроенергията на страната.
Вятърноенергийните паркове „Амайо“ I и II произвеждат около 63 мегавата. Освен тях се работи и по 72 MW геотермална проект – „Сан Хасинто Тисате“ – който може да заработи до 2014. Биоенергия от меласа вече осигурява една малка част от общия енергиен микс, а има място и за разработване на слънчева енергия.
Преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми източници на енергия може да преобрази Никарагуа от една от най-зависимите от петрола нации в една от най-малко зависимтие – при това в един много кратък период от време. „Трябва припомним, че това се случва във втората най-бедна страна в Латинска Америка и на фона на най-тежката финансова, икономическа, социална и все повече политическа криза на световния капитализъм от времето на Голямата депресия от 1930 г.“, каза никарагуанският президентски съветник Павел Окист.
Ако Никарагуа постигне целта за 94% дял на ВЕИ в електроенергийния си микс до 2017 г., тя ще се превърне в неоспорим пример за успех не само относно опазването на околната среда, но и като икономически модел – значителна част от нейния БВП вече няма да бъде изразходван за покупката на чужд петрол.
