Кандидатите за саниране са повече от парите

Източник: trud.bg

Ако в началото на август 2013 г. се тегли чертата на проекта за саниране на българските домове по оперативна програма “Регионално развитие”, се виждат няколко неща. Първото е, че започва да изглежда съмнително това лято да се стигне до реално саниран блок, каквито обещания имаше миналата и в началото на тази година.

Второто е, че въпреки скептицизма в началото, кандидатите вече са много и значително надхвърлят възможностите, които дават наличните пари.

И трето – по-голямата част от хората очевидно разчитат на собствени средства за съфинансиране на начинанието, тъй като заявления за отпускане на нисколихвени кредити са направили собствениците на само 19 апартамента (виж карето вдясно).

Лятото си отива без обновен блок

За да се стигне до реално саниране на жилищен блок по програмата, трябва да минат няколко задължителни процедури. След като сдружението на собствениците в една сграда подаде заявление, следва формално одобрение, изготвяне на индикативен бюджет за санирането, подписване на договор и подробно обследване на сградата. В зависимост от резултатите му се изготвя конкретен проект, издава се строително разрешително и чрез обществена поръчка трябва да се избере фирма изпълнител на санирането.

До момента са сключени само 12 споразумения за финансова помощ на обща стойност 1,4 млн. лв. с ДДС, от които безвъзмездната помощ е 1 млн. лв., съобщиха от регионалното министерство. В тези 12 сгради на практика едва сега – в началото на август, започва подробно обследване за енергийната ефективност и чак след това ще се изготвят проекти. Дори това да стане до началото на септември, самата обществена поръчка ще отнеме други минимум 45 дни, и то ако участниците не я обжалват. Т.е. сегашният строителен сезон на практика ще бъде изпуснат.

Желаещите нарастват

Кандидатите да усвоят европейския финансов ресурс за енергийно обновяване на българските домове вече станаха обитателите на 302 сгради в страната по информация към 5 август. Това е с около 100 сгради повече от разчетите докъде ще стигнат парите – 50 млн. лв. по оперативна програма “Регионално развитие”.

В началото интересът към програмата бе доста слаб, но се увеличи значително, след като преди няколко месеца Европейската комисия се съгласи по изключение безвъзмездното финансиране да бъде не 50%, а 75% от всеки конкретен проект. И ако до март-април т.г.бяха подадени заявления за интерес за около 190-200 жилищните сгради, при положение че проектът стартира през юли 2012 г., през август 2013 г. те са със 100 повече.

Още миналата година беше ясно, че финансовият ресурс е разчетен за 180-200 сгради. Само че на кандидатстването не се слага край по няколко причини. Едната е, че желанието за саниране и попълване на документите все още не означава, че сградата ще бъде одобрена. Първото по-голямо препятствие е това, че за сключването на договор със сградата всеки собственик на апартамент трябва да плати капаро от 500 лева. Именно тогава се разбира доколко кандидатстването е било сериозно.
Освен това при многото дейности, които трябва да се изпълнят предварително, има вероятност част от одобрените вече сгради впоследствие да отпаднат и предвидените за тях пари да се окажат свободни.

“Трябва да се има предвид, че дванайсетте споразумения са сключени с първите сгради, подали заявления за интерес и подкрепа миналото лято. Тогава документи подаваха предимно малки сгради, много от тях с минималния изискван брой жилища – 6. Сега вече имаме заявления за интерес и подкрепа от доста по-големи сгради, най-голямата от които е с 53 апартамента. Естествено за обновяването на такава сграда ще е необходим в пъти по-голям ресурс”, каза пред “Труд” шефката на дирекция “Жилищна политика” в регионалното министерство Десислава Йорданова.

Затова кандидатстването ще бъде спряно тогава, когато се сключат договори за по-голямата част от парите за саниране.

Ако се окаже, че са сключени договори за повече средства от наличните, кандидатите ще останат за след 2014 г. Тогава парите за саниране на жилищни блокове ще бъдат в пъти повече, но условията за усвояване ще се различават от сегашните. Намеренията са за обновяване на жилищния фонд да се използват 600 до 800 млн. лв., но безвъзмездната част от финансирането ще е само до 50% от стойността на проекта. За сметка на това програмата ще действа в 75 български града вместо в досегашните 36.

Регионално разпределение

Естествено най-много кандидати за оползотворяване на финансовия ресурс за саниране има в столицата – там досега са подадени 86 заявления, 8 от които вече са одобрени. В София се намира и първият жилищен блок, с който е сключен договор и чието обследване и изготвяне на проект са пред завършване – в жк “Овча купел”. Сред кандидатите в столицата преобладават малките жилищни сгради – с до 2 входа и с до десетина апартамента.

Не е учудващо, че и в Пловдив, Благоевград и Варна също се проявява доста голям интерес – в Пловдив има 26 заявления, а в другите два града – по 16.
По-необичайно е, че в малък град като Смолян има подадени 14 заявления. Обяснението трябва да се търси по две линии. Първо, в Смолян преди няколко години успешно завърши демонстрационен проект за саниране, финансиран от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), при който няколко жилищни блока, разположени в центъра на града, бяха обновени напълно безвъзмездно. И второ, градът е известен с доста ниските си температури през зимата, а възможностите за отопление се изчерпват с дървата и въглищата.

Другите градове, в които има над 10 подадени заявления, са Добрич, Бургас, Хасково и Стара Загора. А одобрените сгради, на които в момента се изготвят проекти, освен в София са и в Русе, Бургас, Стара Загора и Кърджали.

В пет от предварително определените 36 града не е подадено нито едно заявление. Това са Велинград, Ловеч, Силистра, Петрич и Ямбол.

19 семейства са поискали кредит

19 искания за отпускане на нисколихвени кредити за саниране са постъпили до 6 август в Корпоративна търговска банка (КТБ), съобщиха за “Труд” от финансовата институция. Тя управлява Фонда за жилищно обновяване, в който има общо 14 млн. лв., предназначени за заеми за съфинансиране на санирането. 13 млн. лв. от тях са от финансовия ресурс по оперативната програма.

Поисканите от 19-те собственици на апартаменти суми са между 886 и 4400 лв. и те покриват 25% от разходите за обновяването.

Малкият брой желаещи да получат такива заеми означава, че вероятно разходите за санирането са излезли по-ниски от очакваните и повечето собственици на апартаменти са в състояние да покрият сами своята част.

Лихвените проценти, с които КТБ отпуска заемите, зависят от това дали сдружението на собствениците на сградата е открило доверителна сметка в банката и дали кредитополучателят превежда заплатата си по сметка в КТБ. Ако и двете условия са изпълнени, лихвата е 4,5% плюс основния лихвен процент (ОЛП), който в момента е 0,2%.

Ако е изпълнено само едно от условията, лихвата става 5,5% плюс ОЛП, а ако нито едно от условията не е налице, оскъпяването се вдига на 6,5% плюс ОЛП. Дори така обаче лихната е по-ниска от тези по потребителските заеми, които за кредитите в левове се движат между 7 и 14%. Освен това кандидатите за специализираните заеми от КТБ не плащат такси и комисиони, както и неустойки при предсрочно погасяване.