Къща без нови материали: британски проект доказва силата на радикалната повторна употреба
Наистина ли е възможно да се построи съвременна къща, използвайки само съществуващи и рециклирани материали и компоненти? Може ли производството и монтажът на нови елементи да бъдат напълно избегнати? Двойка, работеща с лондонското архитектурно студио Type, предприе този експеримент за така наречената „Радикална повторна употреба“. В малко селце на остров Пърбек в Дорсет, двойката открива две съседни каменни вили. Тази част от южното крайбрежие на Англия е известна със своите варовикови скали и кариери. Пътуването от Лондон до Пърбек отнема малко под три часа.
Двете вили, прости малки къщички, датиращи от средата на 19-ти век, първоначално са служели като жилища за семейства, работещи в близките варовикови кариери. Подобно на повечето къщи в региона, те са построени от сиво-бежовия варовик, който е бил използван и за стени, огради и дори подови настилки. Двете вили са били изоставени и порутени. Очевидно е имало по-ранен опит за преустройство. Оригиналните междинни етажи са били премахнати, за да може таванското помещение да се използва като второ ниво или горен етаж. В задната част се намира градина, също защитена от атмосферните условия от варовикови стени, която оттогава е обрасла.
Двамата собственици били очаровани от автентичната историческа структура, съчетанието на морския пейзаж с местната архитектура, патината и атмосферните влияния, заедно с ръчно изработените текстури и следи от миналото. Затова решили да не се правят модерни ремонти и специално потърсили архитекти, които биха споделили тази оценка за трансформацията, или по-скоро реставрацията, на двете вили.
Архитектурното студио Type поставя силен акцент върху екологично и социално-културно обоснованото опазване на ресурсите в своите проекти. Те потвърждават, че казусът „Пърбек“, или казусът, както членовете на студиото наричат експеримента, не е включвал обичайните процеси на проектиране, одобрение, изпълнение и детайлно планиране. Вместо това, на място са извършвани дисекции, експерименти и тестове и най-вече е работено с материали и компоненти, подходящи за всяка находка.
Като първа стъпка, двете къщи са напълно освободени от ламперията и няколко слоя килими. Клиентите и архитектурната фирма откриха истинско съкровище: практически непокътнат естествен каменен под. Въпреки че камъните показваха дълбоки драскотини, вероятно от десетилетия модернизация и ремонтни дейности, клиентите ги оставиха видими като белези от миналото.
Принципът на сглобяване е последователно приложен към компонентите на сградата. Дървени прозорци и врати, месингови обкови, санитарен фаянс, чугунени радиатори, дори антична френска печка и водопроводни тръби са доставени от eBay, центрове за рециклиране и магазини за втора употреба. Грубите отвори са внимателно настроени, за да се поберат дървените прозорци и врати. По подобен начин всички осветителни тела са били спасени. Дори каменните мивки са изработени от остатъци от близка кариера.
Двете стълбища към горните нива са създадени от останки от съществуващи стълбища, чиито стъпала са били пренаредени от съображения за безопасност. Местен ковач е изработил подходящи железни парапети, тъй като останалите парапети вече не са били използваеми.
В съответствие с принципа за пълна повторна употреба, всички отстранени материали и строителни компоненти също бяха проверени за тяхната пригодност и рециклируемост. Например, дървените подови дъски биха могли да бъдат използвани повторно за врати, таванни ламперии и кухненски рафтове. Останалите материали бяха предадени в центрове за рециклиране. Покривът беше изолиран с дървесни влакна. Външните стени бяха завършени с топлоизолационна варова мазилка, подходяща за използваните материали. Оригиналната отоплителна система с изкопаеми горива беше подменена и разделена на термопомпа въздух-вода и слънчеви панели на покрива, всички втора употреба, разбира се.
Снимки: Lorenzo Zandri.
