Жилищна сграда с впечатляваща архитектура в Бразилия

Жилищната сграда Casamirador Savassi, завършена през 2021 г., се намира в Бело Оризонте, Бразилия и се отличава със смела архитектура, която се откроява в местния пейзаж. Сградата разполага с 14 лофта (лофт-апартамент, често на две нива или с двойна височина, или превърнато в жилище индустриално пространство.) и 24 студиа и е разположена на девет строителни етажа в тесен парцел с ширина 12,7 метра. Предизвикателството на нейната обемна математика, да се спазват разстоянията, е един от факторите, повлияли на неочевидните решения, довели до архитектура, създадена със собствена идентичност.

Взаимозависимостта между структурата на сградата и архитектурния проект дава голяма творческа свобода, която се увенчава с най-значимия елемент: втора мантия, която „облича“ сградата като дреха, придавайки ѝ уникални характеристики. Използваният материал е алуминий, боядисан в земен червеникав тон сепия, който загатва за изобилието на сурова руда в щата Минас Жерайс.

За да се постигне лекота и прозрачност, алуминиевите листове са перфорирани с различна големина и са направени по асиметричен, но хармоничен начин. Този процес прави възможно да се вижда през тях отвътре навън, където градските гледки се разкриват през мантията. Въпреки това, гледайки навътре отвън, не е възможно да се види интериорът, което гарантира неприкосновеност на личния живот на обитателите. Този елемент също така дава възможност за богата гама от ефекти – от скриване на по-малки, функционални прозорци, до разкъсване на мантията, за да се разкрият големите прозорци. Замислени като щедри отвори, тези прозорци позволяват на града да се превърне в продължение на къщата, с изобилие от светлина и вентилация. Бетонните рамки на отворите контрастират с преобладаващия оксидиран цвят.

Мантията, покриваща сградата, също осигурява топлинен комфорт на помещенията. Отдалечена от зидарията, тя осигурява засенчване на оградите и добра вентилация. От тази гледна точка устойчивото развитие е водещо при избора на проекта. Поради намалените размери на терена и минималното пространство на покрива за инсталиране на оборудване или фотоволтаични панели, беше необходимо да се намери решение, което да избегне навлизането на топлина, в ущърб на проекта за климатизация.

Пирамидалната форма на сградата, която е резултат от стъпаловидното строителство, позволи също така да се обособят технически зони върху външната страна на зидарията, както и върху вътрешната страна на обшивката, като се осигури чиста и неподправена пластичност.

Друг акцент в проекта е свързан с предизвикателството да се изгради пирамидата с опора върху терена в една единствена точка. Това се случва чрез V-образна колона.

Накрая, за да се осигури равнинност на фасадите, листовете са огънати от четирите страни, като по този начин се увеличава тяхната твърдост. Въпреки че листовете бяха произволно перфорирани, фугите бяха подравнени и обемът беше хармоничен, бяха проведени няколко проучвания, докато окончателният модел на закрепване не доведе до подравняване на плочите. Проучването осигури оптимизация във вторичната конструкция за фиксиране на плочите: има само три хоризонтални профила на етаж, а горният и долният профил бяха комбинирани и за фиксиране на плочите на съседните етажи.

Крайната визия е резултат от съчетанието между покривни листове, рамки и структура. По фасадите се редуват три елемента, които имат по-голямо или по-малко отношение към мантията, което осигурява чиста и неукрасена пластика.

Снимки: Juliana Berzoini