Завръща ли се строителството, съобразено с формите и процесите в природата?
Индустриално или близко до природата бъдеще: Възможно ли е да се създадат органични градове, оформени от технологиите?
Когато изследваме прогнози от миналото за бъдещето на градските визии, често се срещат преувеличени и дори смешни предсказания. Не е лесно ясно да се предскаже бъдещото развитие на нашите градове в архитектурен план. Разглеждайки тенденциите в индустрията и използвайки цялото си въображение, бихме ли могли да кажем какви ще бъдат градовете след десетки или стотици години? Материалите от които са построени, външният им вид, начинът им на изграждане и мисленето на обитателите им? Ще бъде ли бъдещето по-чисто и минималистично или пък по-органично и сложно? Как новите технологии и строителни материали ще повлияят на формата, естетиката и просперитета на градовете утре?
За да открием някои улики за бъдещето, можем да обърнем внимание на два основни акцента: материалите и главно начина, по който те ще бъдат конструирани. Както отбелязва Жан-Луи Коен, автор на „Бъдещето на архитектурата“ от 1889 г., „понякога архитектурата прибягва до източници извън своята дисциплина, възприемайки метафори, основани на биологични организми, машини или език; в други случаи търси вдъхновение в традициите си.“ В най-добрия случай архитектурата успява да намери баланс между правилните търсения и вдъхновения.
Когато изследвахме тектониката на сградите, забелязахме два възможни и не непременно противоположни пътя: производството на високотехнологични материали и завръщане към естествени и местни продукти , включващи иновативни методологии за работа, които също влияят на традиционния им вид. Непрекъснато се провеждат изследвания върху новите технологии и продукти, които се стремят да подобрят ефективността на компонентите, да увеличат функционалността им или да позволят създаването на структури с по-добри характеристики. В областта на лабораторните експерименти, например, графенът се счита от мнозина за материал на бъдещето, тъй като е около 200 пъти по-здрав от стоманата, но 6 пъти по-лек и с още няколко обещаващи характеристики. Аерогелът е друг иновативен материал, открит от учените; съставен основно от газове, осигуряващ отлични свойства като топло- и звукоизолация. Стъкларската, стоманената и полимерната индустрия непрекъснато се стремят да подобряват и техническите характеристики на своите продукти.
Можете също да се обзаложите, че материалите, създадени от рециклирани отпадъци или от странични продукти на други индустрии, ще бъдат вездесъщи, премахвайки част от зависимостта ни от все по-оскъдните природни ресурси. Концепцията за „градски добив“ (urban mining) трябва да набере скорост, особено в по-старите и по-плътно заселените градове, а повторната употреба на материали, ще бъде по-скоро правило, отколкото изключение. Не е пресилено да се каже, че ще видим примери за материали, които могат да се регенерират автономно, продукти, които ще могат самостоятелно да генерират енергия за сградата, или фасади, които ще могат да се адаптират към климата, да пречистват въздуха и много други възможности.
Едновременно с това на естествените материали трябва да се отдели повече място, тъй като опасенията относно устойчивостта, произхода на продуктите и наличието на невъзобновяеми природни ресурси в краткосрочен план се увеличават. Масовото използване на материали като водорасли, коноп, бамбук и дърво като достъпни възобновяеми суровини също е възможно. Това включва мицел, слама и други.
Повечето научни фантасти обикновено се ограничават до тревожните въпроси на своето време, които понякога се опровергават само няколко десетилетия по-късно. Възможно е нашата визия все още да е твърде тясно обвързана с предубежденията ни за строителните материали и строителната индустрия сама по себе си. Всички тези постижения – и тези, които предстоят – неизбежно ще променят средата ни и, следователно, възприятието и отношенията, които имаме с тях. Нери Оксман предлага интересен подход към този въпрос. Професорът от Масачузетския технологичен институт посочва, че архитектите са обучени да мислят за сградите като сбор от части и компоненти, направени от еднородни материали. В природата това е съвсем различно. Растенията например не са изградени от различни части, а от едни и същи вещества, които променят състава си и непрекъснато изпълняват определени функции.
Групата, която тя координира, Mediated Matter, изследва пресечната точка на изчислителния дизайн, цифровото производство, науката за материалите и синтетичната биология, прилагайки знания за проектиране от микро- до макромащаб. С други думи, те работят с природата и се учат от нея. Ще бъде ли бъдещето на градското строителство завръщане към формите и процесите в природата?
Триизмерните форми за моделиране, които включват цифрово производство и обхващането на различни параметри за въздействие върху даден проект, позволяват създаването, репликацията и вариацията на невъобразими досега изкуствени форми. Без съмнение, те трябва да продължат да се развиват значително през следващите години, ставайки още по-инстинктивни, достъпни и увеличаващи своите възможности. Заедно с изкуствения интелект, машинното обучение и генеративния дизайн, архитектът трябва да поеме нова роля. Вместо да започват своите проекти от нулата, те ще трябва да дефинират най-подходящите параметри за всяка ситуация и след това да оценят с помощта на данни решението, което най-добре отговаря на конкретното търсене. Биомимезисът, например, не е само органичната форма, а стремежът да се разберат и приложат органичните стратегии на природата.
Други релевантни аспекти, в допълнение към естетиката и производството, се отнасят до времевото измерение на архитектурния дизайн и строителство: ефективност и процес.
По същия начин опасенията, свързани с хигиената и здравето, предполагат появата на все по-антисептични и чисти пространства, докато опасенията относно емоционалната връзка с нашето непосредствено обкръжение предполагат по-богати, по-органични и персонализирани пространства. Но благосъстоянието на човека е сложна материя и несъмнено изисква по малко от всичко това.
