Впечатляваща архитектура на училище върху предизвикателен терен

Високата скорост на урбанизация и голямата гъстота на застрояване са станали синоними на Шенжен, южен китайски град в субтропичния крайбрежен регион. Населението и градската плътност на този хиперград продължават да нарастват. За жителите му е по-скоро правило да живеят и работят във високи сгради. Местата за прекарване на свободното време и дори образователните сгради също са  издигнати високо в небето.

Строителната площадка на експерименталното основно училище в Хонглинг, Шензен, първоначално е била хълм. Той е широко известен в града, тъй като е източник на огромно количество гранит. В резултат на добивните минни дейности възвишението почти изчезва, с изключение на малка самотна част, западно от училищната площадка. Останалата част от терена е била заравнена за градоустройствени цели след постепенното прекратяване работата на кариерата.

Площадката за училището, първоначално планирано да приюти 24 паралелки, е с размери 100 на 100 метра. Поради липсата на места за построяване на нови училища капацитетът му е увеличен до 36 паралелки и общата площ на сградата е удвоена. Коефициентът на застрояване надвишава 3. В допълнение, заделянето на пространство за построяване на линия на метрото, обслужваща  югоизточната част на града, отдалечаването на училищната сграда от улиците във всички посоки и все още задължителното изискване за осигуряване на достатъчно слънчева светлина в помещенията (въпреки, че това често се поставя под въпрос в южната част на страната), изправят архитектите пред множество предизвикателства.
В резултат на това разработването на стратегия за вертикална ориентация е от решаващо значение. Училищните сгради с височина над 24 метра (височината, която разделя сградите на ниски и високи) се използват широко в началните училища в Шенжен. Негативен страничен ефект обаче, е силно затрудненото взаимодействие между учениците поради прекомерно интензивен вертикален трафик и забраната за използване на противопожарното стълбище. В случая с експерименталното основно училище в Хонглинг архитектите предлагат пространствено решение за сграда, ограничена във височина до границата от 24 метра, което да насърчава хоризонталните взаимодействия между учениците и по този начин да отговори на физическите и психологически нужди на децата.

Училищната сграда е разделена на две половини с различна височина на изток и запад и почти изцяло покрива земята, заделена за строеж. Представлява две взаимосвързани огледални части във формата на буква Е.
Западната половина използва задължителното разстояние между класните стаи, за да създаде зелен двор тип „долина“ с две извити ограничителни линии. Дворното пространство е спуснато на подземното ниво, обградено от зелени склонове. В него са приютени зоните за хранене, спорт и култура – всички напълно осветени и естествено вентилирани. Потъващият двор е свързан с горния и естествено вълнообразен приземен етаж чрез лек наклон в южната част на двора и стъпаловиден театър на открито в северната част, като всички заедно формират парк. 200-метровата кръгова писта за бягане е разположена на третия етаж в източната половина, свързана с 2-ро ниво на основната академична сграда в западната част. Под стадиона има аудитория с капацитет от 300 места, висяща над полуотворен басейн, разположен в парка. На четвъртия и петия етаж на западната половина са разположени залите за извънкласни дейности и учителската стая. Покривът служи като училищно градинарско стопанство.

Класната стая е основната пространствена единица за обучение и комуникация на учениците в  училище. Архитектите са проектирали отделени една от друга двойки помещения от класни стаи в барабанна форма, разположени на всяка от трите хоризонтални линии от буквата Е. Всички 12 класни стаи са разделени на 3 реда и са подредени в 6 двойки. Всяка двойка от класни стаи може да бъде превърната в едно помещение с помощта на подвижна междинна стена.

Барабанната форма на класните стаи предоставя повече гъвкавост и свобода в сравнение с традиционната правоъгълна форма. По-благоприятна е за различни модели на преподаване и учене. Извитият контур на зоната на класните стаи и извитият ръб на двора оформят линейно пространство за отдих на открито за децата.