Може ли солта да бъде материал на бъдещето?
Натриевият хлорид, известен най-вече като сол, е навсякъде. Древната му употреба и изобилието му в природата позволяват да се запазят местните екосистеми, да се размразяват пътищата, да се използва в различни промишлени процеси и вероятно се намира на кухненската ви маса като подправка за вашите ястия. Днес на солта се приписва сравнително малка стойност – като се има предвид, че някога е била толкова ценна, колкото и златото – и за разлика от други алтернативи, получени от природата, като водорасли или мицел, изглежда няма достатъчно изследвания и интерес към всички нейни физични, механични или естетически свойства. И все пак това е материал с безкраен, изключителен потенциал. Освен животоподдържащите си качества, солта е достъпна, антибактериална, устойчива на огън, може да съхранява влага и топлина и чудесно отразява и разсейва светлината.
Знаем, че едно от основните предизвикателства за подобряване на ефективността на ресурсите в строителната индустрия е да се намерят материали, които могат да заместят редките природни ресурси. Може ли солта, с всичките си характеристики, да се превърне в жизнеспособна възможност? Може ли тя да бъде материал на бъдещето? Разбира се, точно както има потенциал, има и трудности, които ограничават използването ѝ като строителен материал: тя е естествено склонна към абсорбиране на влага, податлива е на ерозия от вятъра и водата и може да предизвика корозия на металните компоненти, използвани в строителството. Това означава, че трябва да се изпълни дълъг списък от критерии, но също така дава възможност да се проучат някои приложения, при които солта може да бъде полезна въпреки предизвикателствата.
С нарастването на световното население и подобряването на жизнения стандарт количеството сол, произведено като отпадък чрез обезсоляване на морска вода и добив на поташ, драстично се е увеличило, което означава, че ресурсът е по-изобилен отвсякога.
За изненада на мнозина, изследователи и дизайнери са изследвали солта като строителен материал от векове в някои части на света, в сурова, комбинирана или преработена форма. Някои интересни примери включват хотел, построен от милиони солни блокове, ресторант, направен с местна сол и непостроен павилион, в който металните рамки са проектирани така, че да насърчават растежа на солта. През последното десетилетие се появиха и нови употреби, от обработена сол, използвана в гъвкави стенни панели и прототипи на строителна обвивка, до 3D отпечатани предмети, направени от смеси от сол и скорбяла.
Панели от кристализирана сол, които растат в система, подобна на ферма
Има една проектантска и изследователска лаборатория, която е отишла една крачка напред, „използвайки процесите на кристализация на солта за разработване на иновативни приложения и укрепване на историческата местна солна индустрия“. Atelier Luma от Южна Франция предлага нов, креативен начин за работа с кристализацията на солта, разкривайки потенциала на естествен, кръгов процес в областта на архитектурата и дизайна.
В миналото солената вода в делтата на река Рона се е използвала за производство на сол. От 2017 г. насам заводът за кристализация на Atelier Luma се фокусира върху създаването на приложения за солта като разработва материали, които използват този местен ресурс и демонстрират неговите физически и естетически качества. Използвайки рамки по поръчка, екипът произведе първата серия панели от кристализирана сол с помощта на система, подобна на ферма, възползвайки се от естествената кристализация, която се получава в солните полета.
Дизайнерите Хена Бърни и Карлийн Сибъл разработват начин за отглеждане на солни кристали върху метална мрежа, поставена под водата в обширните солници. Предварително са били необходими задълбочени проучвания, за да се определи как външните условия като вятър, дъжд, температура, воден поток и влажност ще повлияят на процеса на кристализация.
Превръщане на солта в материал от архитектурен мащаб
За панелите от сол е необходимо кристализацията да се структурира, очертае и ограничи в управляема геометрия, в този случай – идеален квадрат. Превръщайки естествено изобилстващия материал в архитектурен, специалистите успяват да измислят конфигурация за производството на повече от 4000 уникални панела, които след това са използвани като система за облицовка, наподобяваща стъкло, за кулата на Франк Гери в Luma Arles. Проектът „Солна стена“, покриващ площ от 560 кв. м, представлява първото мащабно приложение на сол като облицовъчен материал.
Снимки: Adrian Deweerdt & Joana Luz
