Строителна ботаника: живи мостове от корени на дървета

Каучуковото дърво е нещо повече от стайно растение. В северния индийски щат Магалая народите Каши и Джайнта го използват като строителен материал за мостове, като сплитат и опъват въздушните му корени над реки и проломи.

Знанията за изграждането на тези места за преминаване се предават от поколение на поколение. „Живите мостове в Мегалая бяха много обсъждани в медии и блогове“, споделя Фердинанд Лудвиг от Техническия университет в Мюнхен, архитект и специалист по строителна ботаника. „До този момент обаче, има малко научни изследвания по темата.“ Освен това няма и писмени източници, разкриващи тези стари строителни техники.

Строителство с растения

Лудвиг се заема да анализира и документира 74 такива моста в екип с ботаника Томас Шпек  от университета „Алберт Лудвиг“ във Фрайбург и Уилфрид Мидълтън, също от Техническия университет в Мюнхен. За да разберат по-добре процеса на строителство, те провеждат интервюта със строителите на мостовете. Учените правят няколко хиляди снимки и ги използват за създаването на 3D модели, за да получат по-пълна представа за сложната коренова структура на местата за преминаване. Като последна стъпка екипът картографира мостовете за първи път.

Според учените получените данни могат да помогнат за адаптиране на архитектурата към измененията на климата. „Камъкът, бетонът и асфалтът се нагряват бързо при високи температури – особено в градски условия това води до топлинен стрес“, обяснява Лудвиг. „Растенията осигуряват охлаждане и по-добър климат в града“.

Всичко започва с резник

Мостове се строят и поддържат от отделни хора, семейства или общностите на населените места, които използват съоръжението. Изграждането на такъв мост започва със засаждането на резник на каучуково дърво на брега на реката или на ръба на пролом. След като растението е образувало въздушни корени, те се увиват около рамка, изработена от бамбукови стъбла или палмови стволове, и се насочват над реката. Когато корените стигнат отсрещната страна (бряг), се засаждат там. След това те развиват по-малки, дъщерни корени, които също се насочват към брега.

Поради устойчивия растеж на растенията и различните технологии на увиване с времето се създават много сложни структури, които осигуряват голяма стабилност на мостовете. Допълнително растящите корени също се увиват около изградената структура. Корените на каучуковото дърво реагират на механичен стрес, като засилват растежа си. Освен това те образуват така наречените прораствания при нараняване, тоест когато два корена са притиснати, те се свързват и срастват един с друг.

Устойчиво строителство за идните поколения

За да се изгради такъв мост обаче, са необходими десетилетия или дори векове. „Живите мостове са уникален пример за далновидно строителство. Можем много да научим от тях – днес сме изправени пред екологични проблеми, които засягат не само нас, но най-вече бъдещите поколения“, споделя Лудвиг. „Трябва да подходим към тях както хората в Индия.“