Стени, които могат да отглеждат растения
Връзката между архитектурата и природата е сложна. От една страна, обичаме да използваме природата под формата на изкуство в домовете си, но от друга страна, се опитваме на всяка цена да избегнем наличието на обструктивна природа в нашите домове.
Същевременно използваме зелени покриви, вертикални градини и сандъчета за цветя, за да доближим градовете до природата и да подобрим благосъстоянието на хората; но също така строим сгради с материали, които са напълно отделени от фауната и флората.
Въпреки че напредъкът на биоматериалите и новите технологии постепенно променя това, все пак трябва да се запитаме дали структурите и сградите, които обитаваме, трябва да бъдат отделени от природата, която ги заобикаля.
Това е въпросът, който кара изследователите от Университета на Вирджиния (UVA) да разработят сложни геометрични 3D отпечатани почвени структури, върху които растенията могат да растат свободно.
Екипът разработи метод за 3D печат с материали на био основа. Вместо традиционните бетон или пластмаса се използват самата почва и местни растения, които се смесват с вода и се вкарват в принтера, за да образуват стени и конструкции.
Чрез комбиниране на скорост, ефективност на разходите и ниски енергийни изисквания с местни биологични материали, процесът на производство може да се развие и да създаде 3D-отпечатани структури, които са напълно биоразградими и се връщат в земята в края на полезния си живот.
Екипът провежда експерименти, за да намери най-подходящите смеси за отпечатване чрез два подхода: отпечатване на почвата и семената в последователни слоеве или смесване на семената с почвата преди отпечатването. И двата подхода работят добре.
Екипът е отговорен за намирането на идеалния състав на почвата за отпечатване и най-подходящите растителни видове. Трябва да се гарантира, че растенията ще могат да се развиват в структурата, а почвата ще може да натрупва органична материя и да събира необходимите хранителни вещества. Предложени са местни растения, които растат практически върху голи скали. Избраният вид е Sedum, който обикновено се използва в зелените покриви. Физиологията на този вид е подобна на тази на кактуса и той може да оцелее с много малко вода, дори може да изсъхне до известна степен, а след това да се възстанови.
Първите резултати са публикувани по-рано тази година в статия, озаглавена „3D принтиране на екологично активни почвени структури“ (3D Printing of Ecologically Active Soil Structures). Изследванията около технологията продължават и следващите стъпки включват формулировки на почвено „мастило“ за по-големи структури с поне един етаж, като се търси начин да се предвидят проблеми като разрушаване на почвата при по-големи напрежения. Освен това изследователите са експериментирали и с различни слоеве на панела с цел изолиране на вътрешната стена и поддържане на влажността на външната. Въпреки че това е само началото, то може да бъде стъпка към запазване на природата по-близо до това, което хората създават.
Снимки: E. Baharlou
