Съвременни добавки за бетон, които забавят втвърдяването
От вековните познания на различни култури за бетона се развива цяла индустрия, която изследва примесите за хоросан и бетон и предлага широка гама от продукти. Този преход от исторически към съвременни добавки започва в края на 19 век. Тяхното разработване и въвеждане в строителната индустрия е бавно, но стабилно и сега е достигнало огромно разнообразие, сложност и значение. Те се добавят в такива малки количества под формата течност, прах или гранулат, че не оказват ефект върху обема на бетона. Една от най-важните добавки са забавителите.
Френският химик и инженер Едуард Луис Кандло (1858–1922) посвещава работата си на изучаването на ефекта на забавителите и ускорителите върху втвърдяването на хидравличните свързващи вещества при бетона.
Забавители
Той изследва влиянието на калциевия сулфат (CaSO4) или гипса върху свойствата на портланд цимента. Правейки това, той се натъква на откритието, че при правилното дозиране на гипс към цимент може да се наблюдава забавено втвърдяване. Откритието е изключително важно, тъй като дава възможност да се контролира поведението на цимента в хоросана и бетона. Докато чистият цимент обикновено се втвърдява в рамките на няколко минути, тази реакция може да се регулира с добавяне на калциев сулфат, така че втвърдяването да настъпи едва след определено време. Това често е единственият начин за обработката на бетон.
Причината за забавеното втвърдяване е, че когато се добави вода към портланд цимента, в циментовата паста се образува минерала етрингит, който възпрепятства хидратацията на клинкерните минерали. Ако обаче съдържанието на сулфат е прекомерно, образуването на етрингит може да доведе до значително увеличаване на обема. Поради тази причина в повечето случаи стандартите за цимент ограничават съдържанието на сулфат SO3 в цимента до максимум 3,5%.
Научното разработване и увеличеното използване на изкуствени забавители се случва едва след Втората световна война. Те в никакъв случай не се ограничават до неорганичните добавки, а най-вече до органични добавки като захароза (захар) или глюконова киселина (карбоксилна киселина от групата на плодовите киселини).
