Развитието на архитекта – стажове, продължаващо обучение, работа с новите материали и технологии

Камарата на архитекти в България организира на 5 юли кръгла маса „Професията архитект в България – академично образование, професиoнален опит и продължаващо обучение“. Основните акценти от форума можете да видите тук.

През следващите дни ще публикуваме резюмета на част от изказванията на участниците. Започваме с арх. Петкана Бакалова, зам.-председател на Камарата на архитектите в България.

Инициативата за кръглата маса е свързана с необходимостта от премахване на свръхрегулацията на строителния процес и идеята за създаване на изцяло ново законодателство с повече отговорности и права на архитектите.

Фундаментът на новото законодателство е, че архитектът създава сгради, а не папки.

Законите за образованието по архитектура, за Камарата и за строителния процес са свързани в динамична зависимост помежду си. Резултатът досега е, че престижът на българския архитект пострада, а нивото на професията спада, защото тази връзка или липсва, или целите, определени от законодателя, са сбъркани.

Кръглата маса поставя в центъра висшето образование в контекста на цялата система от закони. Ние, архитектите, трябва да решим какви закони искаме. Регулираните професии на доверието, за които има отделни закони, са само три – лекарите, адвокатите и ние. Нашите интереси са най-слабо защитени.

Връзката между обучението и практиката се къса още в началото със закона за висшето образование.

Повече от 30 г. приемът във висшите училища не се е променил, представите за професията и съдържанието на академичното образование не са се променили.

Подборът за прием поставя имуществен ценз и е дискриминационен за кандидат-студентите, които нямат пари за уроци. В същото време броят на завършващите е 3-4 пъти по-голям от потребностите на свиващия се пазар.

Дипломираните млади колеги не са подготвени за работа в екип. Нямат идея нито за ролята на архитекта, нито за работата на обект, нито че продуктът на нашата работа са построените сгради. Липсва идеята за себестойност на сградите. Липсва им подготовка за преговори и за мениджмънт. Често нямат идея за елементарни неща, като разликата между мазилка и замазка.

Стажовете са формални. Но КАБ не може да откаже прием на нито един дипломиран студент, дори да няма никакви качества и умения.

Архитекти у нас би трябвало да са генералисти, а не специалисти – в този дух са и решенията на КАБ. Оттук нататък трябва прецизиране на изискванията и подготовката.

Продължаващото обучение е крайно необходимо. Новите технологии и материали го налагат. Ако един архитект не се развива, не може да е полезен за клиентите си и за обществото.

Ролята на КАБ е да регулира пазара и това не трябва да е ограничено до даването на правоспособност. Архитектите трябва да създават проектната документация, но и да носят отговорност по време на строителството и да получават адекватно заплащане за всичко това.

Вече има нов пазар на BIM моделирането. Той може да храни много хора, но не е разработен, изоставаме. Това е ниша за академичното образование, така че да разчитаме на младите колеги за тази технология – за да не се окаже след 10 г., че сме неадекватни на пазара.

Всички акценти, които поставих, са свързани с ключовото разбиране, че екипната работа е жизнено необходима. Подготовката за нея трябва да започне още в университетите.