Разрешението за строеж – административен рубикон
Според последния анализ на Световната банка за бизнес климата в различните страни (Doing Business 2013), България се намира на 66-то място. Сложното проучване, базирано на редица показатели отчита също, че за една година сме изпреварени от две държави. При над 50% от критерийте България заема от 90-то до 130-то място в света. Според цитираната класация, нашата страна е на 123-то място по издаване на „разрешително за строеж”. Причина за отчетените лоши резултати е липсата на мерки за промяна в бизнес условията или предприемане на стъпки в неправилна посока. Не е развито електронното администриране, което води до чакане на безкрайни опашки и съобразяване с работното време в различните институции. При придобиване на такъв тип разрешителни бизнесът се натъква на още много препятствия, причинени от общинските администрации като неспазване на срокове, нелюбезни чиновници, много и често неясни за попълване формуляри, високи такси, корупционни практики и не на последно място са и пречките от чисто междуличностен характер.
В големите градове се наблюдава по-изразена мудност в административните услуги, по-голяма корупция, както и по-високи данъци и такси.
Според различни допитвания по повод издаване на разрешение за строеж в България, над 60% от подалите документи се натъкват на сериозни административни препядствия, а средно статическото времетраене на процедурата е 51 дни, съпроводено от 23 тягостни „подпроцедури”. Нека да вметнем, че рекордьор по протакане на разрешителни за строеж е Варна, където трябва да почакате цели 150 дни.
Всичко е твърде усложнено и поради факта, че процесът освен, че е тромав, не е и централзиран. За придобиването на различните документи трябва да се посетят много институции, които да парафират своето одобрение или неодобрение.
От юридическа гледна точка: „Строежи могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно Закона за устройство на територията, т.е. ако за тях е издадено валидно разрешение за строеж. Компетентен да издаде разрешение за строеж е главният архитект на общината, респективно района (по решение на общинския съвет при градовете с районно деление), на чиято територия се намира строежът. Разрешението се издава при наличие на съгласуван и одобрен идеен инвестиционен проект. Тогава възложителят подава писмено заявление до компетентния орган.
Към заявлението се прилагат следните документи:
1. Документ за собственост или документ за учредено право на строеж в чужд имот или документ за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон, а за сградите на жилищно-строителни кооперации – и влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта;
2. Виза за проучване и проектиране в случаите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ, както и за обекти – недвижими паметници на културата от световно или национално значение;
3. Три копия от идейния инвестиционен проект в обхват и съдържание, определени от наредбата по чл. 139, ал. 5 ЗУТ (Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти);
4. Решение по оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда за строежите, за които се изисква такова;
5. Оценка за съответствието, изготвена от съответното лице по чл. 142, ал. 6 ЗУТ;
6. Съобразно спецификата на строежа – специални разрешителни, изисквани по специални закони.
Разрешението за строеж се издава на възложителя в 7-дневен срок от постъпване на заявлението, когато има предварително одобрен идеен инвестиционен проект.”
Последните анализи сочват намаляване на издадените разрешителни за строеж на сгради.
По данни на националната статистика през третото тримесечие на настоящата година общинските администрации са издали разрешителни за строеж на 1159 жилищни и на 46 административни/бизнес сгради.
При съпоставка със същия период на 2011 г. се вижда, че издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са редуцирани с 13.2%, за административните сгради с 24.6%, за всички останали обекти – с 12.3% ..
Най-много разрешителни за строеж на жилищни сгради са издадени в Бургас – 198, Пловдив – 125, София (столица) – 110, и София – 104.
Според проведени анкети в България, разрешителни за строеж най-трудно се издават в Благоевград. Там почти всички подали молба се сбълскват със сериозни затруднения. Най-безпрепятствено този тип разрешения се получават във Враца, където 90% от желаещите не срещат спънки.
И все пак, ако Ви предстои да преминете трънливия път до получаване на разрешителното за строеж, не се отчайвайте. Ще ви припомним, че в Португалия, славеща се с най-строгите закони за планиране в Европа, разрешителното за строеж може отнеме повече от година, докато във Великобритания срокът е шест месеца. В САЩ предпочитани от предприемачите са терените с разрешителни за строеж, тъй като получаването на необходимите сертификати е скъпо и може да отнеме доста време.
В същото време, в страните на Запад никой, уважаващ себе си предприемач не би си помислил дори да започне строеж без разрешително. Във Франция подобно безумие се заплаща с 300 000 евро и до две години затвор.
Казаното по-горе не бива да размива родните ни проблеми, защото в псочените държави липсват нашите чисто български по характер административни спънки. Не се отказвайте от ВАШЕТО РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА СТРОЕЖ, защото чрез реализиране на проектите си не само ще разширите бизнеса си, а ще дадете и своя принос за извеждане на България на по-престижно място в световните класации. Във властимащите остава отговорността да оптимизират работата на местните администрации, да се преборят с корупцията, за да дадат мощен стимул за бизнеса!
Вече е налице първият сигнал, че промяна все пак ще настъпи с отпадането на разрешителното за газифициране на сгради /жилищни или бизнес/ както и вилни постройки, което влезе в сила от 26.11.2012 г. Това залегна в Закона за устройство на територията (ЗУТ) с указ на Народното събрание. С премахването му отпадат както административните перипети за гражданите, така и финансовите тежести от изискуемите в този случай такси. Друго облекчение е необходимото писмено съгласие на ½ от съсобствениците на сградата, а не на 2/3 от тях както беше досега. С тези законодателни промени се доближаваме към практиките, въведени в развитите европейски държави.