Повече от половин век Habitat 67 в Монреал все още пленява

Заобиколени от река на фона на синьото небе се открояват футуристичните подредени бетонни кубове на комплекса Habitat 67 в Монреал и приличат на детски проект, който е оживял. Повече от 50 години след като израелско-канадският архитект Моше Сафди построи 12-етажния жилищен комплекс от 354 куба за Световното изложение Expo 67, той остава една от най-разпознаваемите забележителности в града. Докато някои критикуваха бруталната бетонна архитектура и раздутите разходи за строителство и поддръжка, които я направиха недостъпна за повечето монреалци, други похвалиха визията на Сафди и мечтата му да създаде удобни за живеене градски общности в момент, когато много хора бягаха в предградията.

В началото на 60-те години Сафди е двайсет и пет годишен амбициозен студент по архитектура в университета “Макгил” без нито един строителен проект. „Не можем да поддържаме предградия, така че нека проектираме сграда, която придава качествата на къща на всяка единица – казва Сафди, който днес е на 80 години. – Комплексът ще бъде свързан с градини, ще има контакт с природата и улици вместо коридори.“

Днес вътрешността на комплекса Habitat показва основните елементи на визията на Сафди. Посетителите могат да се разходят под и около подредените офсетни модули и през обществените пространства и пътеки, които Сафди е проектирал като места за среща на съседите. В много отношения комплексът е изследване в контрасти. Огромни площи от гол бетон са съпоставени с невероятна гледка към водата благодарение на разположението на комплекса на изкуствен полуостров в река Сейнт Лорънс.

Няма публично изкуство, което да разчупи строгостта на сградата, но навсякъде, където погледнете, в бетона са интегрирани малки добре поддържани цветни лехи.

„Да, може да има бетон и да е груб и суров, но също така се нуждаете от зеленина и цветя, растения и дървета, за да компенсирате този ефект и да му придадете наистина подходящ смисъл.“

Сега в комплекса има 148 единици. Единица от един куб е малко над 600 квадратни метра, но някои апартаменти са съставени от три или четири кубчета. Всеки куб има самостоятелен открит балкон с площ над 200 квадратни метра, повечето от които са разположени на покрива на друг блок – реплика към мотото на Сафди „градина за всекиго“.

Собственият блок на Сафди, който е отворен за посетители, е илюстрация на 60-те години – с тясна кафяво-бежова кухня и бани, които са изградени от бяло фибростъкло.

Други елементи изглежда се вписват в съвременната естетика. Това са електрически кутии и отоплителни системи, скрити в дъските на пода,  френски прозорци и плъзгащи се врати, които се прибират напълно в стените, за да се покажат по-добре зашеметяващи гледки от едната страна и силуетът на Стария Монреал от другата.

Някои от характеристиките на сградата, които някога са изглеждали революционни, сега са непрактични. Уредите по поръчка и дизайнерските черно-бели ключове за осветление са скъпи, ако не и невъзможни за подмяна. Електрическите и водопроводните системи на сградата преминават под подовата настилка на всеки блок и през масивни черни тръби около комплекса, които изискват обслужване от квалифицирани работници и допринасят за високите оперативни разходи на комплекса.

„Или ви харесва, влюбвате се, мислите, че е абсолютно невероятно, или мислите, че е една от най-грозните сгради, строени някога – каза Белангър, екскурзоводка в комплекса. – Обикновено това място не оставя хората безразлични.“