Нов закон за енергийната ефективност – нови надежди
По-малко вредни емисии парникови газове, по-голяма конкурентоспособност на предприятията, по-висок жизнен стандарт на хората. Това са част от очакваните резултати след евентуалното приемане на новия Закон за енергийната ефективност, чийто проект е подготвен от Министерството на икономиката и енергетиката.
Защо е нужен закон
Добре известно е, че България е изключително зависима от вносните доставки на суров нефт, природен газ и ядрено гориво. И макар че в последните години правителствата и бизнесът предприеха редица мерки, за да бъде намалена енергоемкостта и неефективното използване на ресурсите в промишлеността, транспорта, в сферата на услугите и при отделните домакинства, направеното далеч не е достатъчно. Страната ни продължава да изостава по показателя енергийна ефективност и оптимизирано използване на природни ресурси.
Сред причините за тази констатация са добре познати проблеми:
– Стари машини и технологии, които продължават да използват фирмите;
– Липса на професионално подготвени кадри в областта на енергийната ефективност и нейното подобрение;
– Липсват стимули и интерес от страна на фирмите и техния мениджмънт за използване на нови технологии и внедряване на иновации в производството;
– Липсва информация за отделните процедури за кандидатстване за целенасочено финансиране, насочено към по-голяма енергийна ефективност. Проблемът е особено осезаем при малките и средните фирми.
Голям проблем за българската индустрия са и увеличаващите се загуби при разпределението на електрическата енергия и топлопреносните мрежи. Големите енергийни загуби са резултат и от амортизацията на вътрешните тръбни инсталации на отопляваните сгради, които не са топло- и хидроизолирани.
Не е розово и състоянието на административните сгради в страната от гледна точка на техните енергийни характеристики. Тези влошени показатели обясняват защо не е ефективно разходването на публичните ресурси.
Според експерти енергоемкостта на икономиката и сградния фонд намалява, но страната ни все още е твърде далеч от средните показатели за Европейския съюз в тази област.
Още през 2007 г. Европейският съюз прие да намали първичното потребление на енергия с 20% спрямо прогнозираните до 1474 мегатона нефтен еквивалент през 2020 г. Възникнаха обаче сериозни съмнения и опасения, че тази цел няма да бъде постигната. Затова изискванията за увеличаване икономиите на енергия бяха ревизирани и включени в новото европейско законодателство през 2012 г.
На 25 октомври 2012 г. Брюксел прие нова директива за енергийната ефективност. Тя описва мерки, насочени към държавите членки на Европейския съюз, с цел по-ефективното използване на енергията във всеки етап от енергийната верига — преобразуване, разпределение, крайно потребление. Крайната цел е ясна – по-ефикасно всекидневно разпределение на енергията, подкрепа на граждани, обществени организации и фирми с цел по-добро управление на енергийните им разходи.
Според мотивите на вносителите действащият Закон за енергийна ефективност не отразява достатъчно добре новите подходи и мерки за осъществяване на европейската политика за енергийна ефективност. Нужно е за всеки сектор да бъдат зададени конкретни измерими цели, да бъдат разписани задълженията и отговорностите на всички в процеса – органи на изпълнителната власт, ведомства и институции. Необходимо е също да бъдат описани инструменти за постигането на заложените цели за енергийна ефективност.
За кого се отнася
Проектът определя няколко категории лица, които са задължени да спазват новите разпоредби:
– крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с лицензия за дейността „търговия с електрическа енергия“, продаващи на крайни клиенти повече от 75 GWh годишно ел. енергия;
– топлопреносни дружества и доставчици на топлинна енергия, продаващи повече от 75 GWh годишно топлинна енергия на крайни клиенти;
– крайни снабдители и търговци с природен газ, продаващи повече от 8 млн. куб. метра годишно на крайни клиенти;
– търговци, продаващи годишно повече от 6.5 хил. тона течни горива на крайни клиенти (изключение са горивата за транспорт);
– търговци, продаващи на година повече от 13 хил. тона твърди горива на крайни клиенти.
Какво предвижда
Законопроектът за енергийната ефективност въвежда задължения за енергийни спестявания по специална схема. Тя трябва да осигури до края на 2020 г. постигане на обща кумулативна цел за спестена енергия – най-малко 42% от средногодишната стойност на общите количества енергия, продадена на крайни клиенти в страната през 2010-2011 г.
Тази обща кумулативна цел се разпределя между различните групи задължени лица като индивидуални цели. За да направят това, задължените лица трябва ежегодно да постигат нови спестявания на енергия по специална схема: по 1% през 2014 и 2015 г., по 1.25% – през 2016 и 2017, и по 1.5% – през последните три години до 2020.
Страната ни трябва да подобри енергийната си ефективност с 25% до 2020 г., предвижда съществуващият национален план. Целите от този план са възложени на три групи задължени лица: промишлени системи с консумация над 3 хил. МВтч на година, търговци на енергия и публични сгради с хиляда квадратни метра разгъната площ.
Как ще бъде постигнато
По-малко загуби при производство, пренос и разпределение на енергия е една от мерките, предвидени в новия проектозакон. В документа е записано също, че всички сгради – държавна собственост, всяка година трябва да подобряват енергийните характеристики на поне 3% от общата си разгъната застроена площ. Големите предприятия (с над 250 заети) ще подлежат на енергийно обследване най-малко един път на 4 години.
Предвидено е да бъде създадена камара на консултантите по енергийна ефективност, в чиито задължения ще влиза воденето на публичен регистър. Това обаче ще стане с отделен закон. Такъв регистър сега поддържа Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Идеята е с тази камара да се гарантира система за саморегулация на бизнеса с дейности по обследването и сертифицирането на сгради, промишлени системи, предприятия, системи за външно изкуствено осветление, оценка на инвестиционни проекти и енергийни спестявания. Крайният очакван ефект е енергийните обследвания да се извършват по-качествено и така да се гарантира на собствениците на имоти, че установените енергийни характеристики на сградата са верни и че предписаните от експерта енергоспестяващи мерки са необходими, надеждни и гарантират реални икономии на енергия. Гаранцията е необходима и за бенефициентите по европейски програми, и за банките, тъй като в резултат на наистина качествени и коректни енергийни обследвания обществените средства и частните капитали ще се разходват без разхищения и целесъобразно.
Очаква се издаването на коректни сертификати за енергийни характеристики на обследваните обекти да доведе до ползване на предвидени в закона данъчни облекчения, както и на други финансови преференции, за граждани, фирми, общини. И в същото време да защити държавната хазна и финансовите институции от недобросъвестни ползватели на преференции. Регулирането на консултантите по енергийна ефективност чрез камарата ще гарантира по-голяма прозрачност за собствениците на сградата по отношение на енергийните й характеристики.
Проектозаконът задължава консултантите по енергийна ефективност на всеки три години да полагат изпит за познаване на нормативната база.
Друга новост в законопроекта за енергийната ефективност е намереното правно основание сегашният фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ да се управлява и от външен управител. Той ще се избира с конкурс сред кандидатите – физически или юридически лица. Това е условие, записано в дарителското споразумение между страната ни и Световната банка. Тази форма на управление се прилага успешно досега и е доказала своята ефективност. Предвижда се също част от постъпленията във фонда да се осигуряват от вноски на задължените лица – те са в размер на инвестициите, нужни за изпълнение на мерките за постигане на индивидуалните им цели.
Други промени
Законопроектът за енергийна ефективност предлага промени и в Закона за енергетиката, чието последно изменение бе през 2012 г. Тогава бяха транспонирани основни изисквания по отношение защитата на правата на потребителите, свързани с вътрешния пазар на електроенергия и на природен газ.
Предложените промени в Закона за енергетиката предвиждат изрично при евентуална промяна на договорните условия и на цените на предоставяните услуги потребителите да могат едностранно да прекратят договора, ако не са съгласни с новите условия или цени. Предвидена е също законова разпоредба, свързана с избора на метод на плащане, периодичността на предоставяне на информация за разходите и дължимите от потребителя суми, както на електронна информация и фактури.
Предвижда се също минимален стандарт в отношенията доставчици и потребители на енергийни услуги.
Очаква се заинтересованите държавни структури да осигурят изпълнението на законопроекта в рамките на определените им бюджети. Освен това ще се търсят възможности за финансиране и със средства по европейските програми или други донори.