Начинът, по който реагираме на бедствията, ни подсказва много за бъдещето

Светът спешно се нуждае от архитекти и дизайнери, които да започнат да дават приоритет на хуманитарните проекти, пише Cameron Sinclair в рамките на поредицата „Проектиране при бедствия“.

Какво е човечност? От латинската дума „humanitas“ произлиза определението „човешка природа“, а в нея – нашата уникална и вродена способност да обичаме, да съчувстваме и да бъдем творци.

Ако погледнете състоянието на планетата, е лесно да се почувствате така, сякаш сме загубили „човечността си“ и способността си да обичаме мястото, което колективно обитаваме. Изглежда, че прекарваме повече време в оправдаване на разрушенията, отколкото в инвестиране в осезаеми решения – от предизвиканите от човека конфликти до неспособността ни да се възстановим след природни бедствия.

Бъдещето ни зависи от това доколко сме състрадателни към околната среда и доколко сме креативни в приспособяването си към промените, които се случват навсякъде около нас. Светът отчаяно се нуждае от мислещи и ентусиазирани строители, които вярват в изграждането, а не в разрушаването. Трябва да обучим и да дадем възможност за развитие на хуманитарните дизайнери и архитекти.

Ще станем свидетели на все по-чести и все по-силни природни бедствия. Тези катаклизми отнемат само няколко мига, за да разкъсат една общност, но поколения, за да се възстановят от тях. Начинът, по който реагираме на бедствията, ни подсказва много за нашето бъдеще.

Истинското бедствие често не е последица от природните разрушения, а грешките, допуснати от човека в процеса на възстановяване на общностите. В условията на неизбежния климатичен колапс сме позволили на силно разединени обществени дискусии и политики да диктуват бъдещето ни като устойчив вид на планетата. Нека бъде напълно ясно: планетата няма да свърши, ние ще свършим.

„Не сме достатъчно подготвени, за да се справим с предстоящите предизвикателства в областта на дизайна“

Нашият свят се променя в резултат на въздействието на нашия вид върху крехките екосистеми на някога процъфтяващата ни планета. Вместо да се изправим срещу този нов свят, ние се разсейваме от бързо ускоряващите се технологии и сме пристрастени към цифровата и алтернативната реалност. Колкото повече се откъсваме от човешката си същност, толкова повече игнорираме промените в реалния свят, пред които е изправена нашата планета. Намираме се в момент на абсолютна спешност и трябва да работим заедно, за да разработим път напред.

За да постигнем това, трябва не само да обучим и да дадем възможност на армия от интердисциплинарни специалисти в областта на строителството, но и да призовем академичните среди да преориентират учебните програми към бъдещето, пред което сме изправени. Трябва да преминем от проектиране, ориентирано към човека, към проектиране, ориентирано към човечността. Три процента от хората по света ползват услугите на архитект и съществуват множество прекрасни училища по дизайн и архитектура, които ще ви подготвят за тези клиенти.

За останалите 97% от хората по света ние сме зле подготвени да се справим с предстоящите предизвикателства в областта на дизайна. Няколко курса по проектиране на пасивни къщи и нулеви сгради не са достатъчни. За студентите, които може би четат това: вие не работите за вашите преподаватели – те работят за вас. Тяхната роля е да ви подготвят за бъдещето, с което ще се сблъскате.

„Надявам се, че световните дизайнери могат да се обединят, за да дадат тласък на най-доброто от хуманността“

Пребиваването в пустинята ме научи, че проблемът с хуманитарния дизайн не е в нуждата, а в липсата на възможности и подкрепа за хиляди професионалисти в областта на дизайна, които не желаят да гледат как светът гори или не са обсебени от проектирането на жилища за междупланетни колонизатори.

Това лято тихомълком стартирахме инициативата Worldchanging Institute – институция за изследвания и развитие, фокусирана върху дизайнерски решения на хуманитарни кризи. Организацията дава възможност на дизайнерите и архитектите да заобиколят партийното блато, което окуражава статуквото. Тя ръководи поредица от проекти за конкретни обекти в допълнение към разширяването на проекта Design Like You Give A Damn, за да се превърне в най-голямата база данни за хуманитарни дизайнерски проекти в света.

Освен това насочваме вниманието си към райони по света, които са на първа линия в тези кризи. Атолите и островите в Тихия океан разполагат само с няколко десетилетия, за да определят бъдещето си, и през последната година работим в партньорство с местни организации, за да подкрепим общностите с поредица дизайнерски инициативи с широко участие.

През 2024 г. Worldchanging Institute ще използва някои от научените уроци, за да бъде домакин на серия от програми, които да ангажират архитекти, дизайнери, инженери и редица творчески личности за справяне с предстоящите предизвикателства в тези сурови условия.

Това е съвсем малко усилие в рамките на една грандиозна задача, но трябва да започнем сега. Надявам се, че независимо дали чрез Worldchanging Institute или друга група, световните дизайнери могат да се обединят, за да дадат тласък на най-доброто от хуманността във време, когато сме необходими повече от всякога. През 1999 г., като наивен млад дизайнер, се молех за развитие на професията. Сега, когато светът е на ръба на пропастта, няма време да се молим; имаме нужда от революция. За бъдещето на нашия вид изборът е ясен: дизайн или смърт.