Кръгова икономика в проектирането и строителството

Как кръговата икономика може да промени света на строителството и как потребителите и околната среда се възползват от това – нека потърсим отговори на тези два сериозни въпроса. На строителството се дължат около 40%от световните емисии на CO2 и повече от 50% от отпадъците. Отпадъците от строителство и разрушаване в Германия възлизат на 209 милиона тона годишно, това съответства на 52% от общо генерираните отпадъци. Потреблението на енергия и потреблението на материали са огромни в строителството. Но ресурсите на нашата планета са ограничени: Земята е затворена система. Това, което се изразходва, се изразходва. Днес строителният пясък вече е в недостиг в някои региони на света. Затова спешно се нуждаем от нов начин на работа с ресурсите, още по-добре – от ново отношение към ресурсите. Всъщност вече не трябва да се губи нищо.

Немско-холандският архитект и предприемач Томас Рау е един от лидерите на идеята за кръговата икономика в проектирането и строителството. Той ръководи офис в Амстердам, който разработва такива модели. В книгата си „Material Matters“, публикувана от издателство Econ, той и съпругата му Сабине Обербауер очертаха нова икономическа система, в която фокусът е поставен върху опазването и споделянето на крайни ресурси.

Той се отнася скептично към сертификатите за устойчивост и към рециклирането. Устойчивостта означава, че оптимизирам обичайните си подходи и спираме развитието, макар този род сертификати да служат на мнозина като ориентир, но не решават проблемите.

Томас Рау желае да постигне нещо съвсем ново. Класическият начин на строителство трябва да бъде преустановен и да се организират логични процеси, в края на които да стои сградата. Трябва да се осмисли фактът, че всяка човешка нужда, включително и нуждата от дом, е временна, защото всичко има своя край. Една сграда трябва да бъде временна концепция. Нуждите се променят и материалите за една постройка трябва да могат да се използват в бъдеще отново. Трябва да се строи така, че ресурсите никога да не се губят, защото те са ограничени. Необходимо е да се мисли предварително, че някога в бъдещето някой ще използва същите материали за друга сграда.

Рау подчертава, че тази концепция е различна от рециклирането и то не е достатъчно, защото води до много загуби. Ако се окаже твърде скъпо, материалите може да се окажат на боклука или погребани някъде в някое депо.

Рау разказва за инициатива, започнала преди 9 години. Използваните в строителството ресурси получават паспорт, а с това и идентичност и не могат да бъдат разглеждани повече като отпадъци, а като ресурс. Знае се какво точно съдържат и могат да се използват отново.

Идеята на Рау е да се изгради един вид публична библиотека на материалите. Реализацията е започнала преди няколко години в Холандия, където вече има платформа, на която са регистрирани няколко милиона квадратни метра. Проектът е започнал и в Швейцария, а скоро ще стартира в Германия, следват Норвегия и Тайланд.

Рау обяснява как това се случва на практика: „Ако искам да построя къща, моля моя архитект да регистрира всички използвани строителни материали. За еднофамилен дом в Холандия това струва 19,95 евро годишно. След това получавате паспорт за материалите, който софтуерът създава.“

За да функционира тази система, къщите трябва да са така конструирани, че да могат изцяло да се демонтират. Те са временни. Рау подчертава едно съществено предимство и важен аргумент в полза на новия подход: „В момента подготвяме проект с жилищни сгради, които проектираме като депо за материали. Това ще бъде значително по-евтино от класическата сграда. Една нова концепция определено се нуждае от финансови предимства. „