Конопен бетон за House Made by Many Hands в Лондон и ефектът от него

Архитектурното студио Cairn използва ръчно излят конопен бетон, за да оформи стените с груба текстура в House Made by Many Hands, разширение на викторианска къща в източен Лондон.

Базираната в Лондон и Единбург компания Cairn, към която бе отправено искане за преустройство на „тъмния и тесен“ дом в Хакни, промени конфигурацията и разшири приземния етаж, като използва палитра от нисковъглеродни и биоматериали.

Сред тях е и конопеният бетон – биокомпозитен материал, направен от коноп и вар – който е използван за изграждане на стените на пристройката.

Междувременно подовата плоча е създадена с LC3 – вид нисковъглероден цимент, направен от варовик и калцинирана глина, който според Cairn е първият по рода си в Обединеното кралство.

„Видяхме в този проект прототип за това как една викторианска къща може да бъде ремонтирана и разширена с подходи, които имат много по-малко въздействие върху околната среда от типичното използване на бетон, стоманена конструкция и гипсокартон“, казва директорът-основател Киран Хокинс.

Тъй като клиентът е готвач, ремонтът е съсредоточен около голямата кухня в сърцето на приземния етаж, осветена от ивица покривни прозорци от едната страна.

За да се постигне максимално усещане за отвореност, почти всички вътрешни врати са премахнати, а съществуващите тухлени колони и новите дървени колони оформят гледката от входа към малък вътрешен двор в задната част.  Друго предимство на сградата са и по-високите тавани, постигнати чрез понижаване нивото на пода.

Избягвайки вътрешните облицовки, където е възможно, тази кухня е обгърната от открита дървена рамка от твърда дървесина, запълнена с конопен бетон, който е излят на ръка с помощта на клиентите.

„Прекрасна последица от спецификацията на конопения бетон беше, че изпълнителят, клиентът и архитектите можеха да се съберат и да го отлеят на ръка като обща дейност“, каза Хокинс.

„Изработката е достъпна за всички като начин на строителство, при който се използва повече човешка енергия, за да се използва по-малко изкопаема енергия“, добави той.

Сред другите отличителни елементи на интериора са кухненските плотове от дърво, покрити д теракота, а съседната баня с прозорец е облицована с бледорозови плочки. Клиентите бяха твърдо решени да не използват нови предмети, освен ако това не е неизбежно“, обяснява Хокинс.

„Предметите идваха с истории, които да разкажат, и с истории, които да си представим; дървеният под е възстановен от магистратския съд в Боу, а сега е положен под жужащи средиземноморски вентилатори от средата на века.“

Снимки: James Retief