Какво е биомиметична архитектура?
През 1941 г. швейцарският инженер Джордж де Местрал се завръща от лов с кучето си, когато забелязва, че някои семена продължават да се залепват по дрехите му и по козината на кучето му. Той вижда, че те имат по няколко „кукички“, които се закачат за всичко с примка. От изучаването на това растение, седем години по-късно изобретява закопчаването, което нарича велкро.
Концепцията на Де Местрал за вдъхновение от природата, имитиране и възпроизвеждане на поведението на биологичните организми е популяризирана от Джанин Бенюс в книгата ѝ „Биомимикрия – иновации, вдъхновени от природата“ (1997), в която авторката въвежда три аспекта, които свързват творението и човешките иновации с природата.
Природата като модел
Биомимикрията е нова наука, която изучава природните модели и след това подражава на тези форми, процеси, системи и стратегии за устойчиво решаване на човешките проблеми.
Природата като мярка
Биомимикрията използва екологичен стандарт, за да прецени устойчивостта на нашите иновации. След 3,8 милиарда години еволюция природата е научила кое работи и кое оцелява.
Природата като ментор
Биомимикрията е нов начин за разглеждане и оценяване на природата. Биомиметичната архитектура е мултидисциплинарен научен подход към устойчивия дизайн, който надхвърля използването на природата като вдъхновение за естетика, а по-скоро задълбочено изучаване и прилагане на строителни принципи, които се срещат в естествената среда и видовете.
Въпреки че биомиметична архитектура стана по-популярна през последните години и се счита за съвременна тенденция, архитектът Майкъл Паулин заявява в статията си „Как биомимикрията може да се приложи към архитектурата“, публикувана във Financial Times, че ранни примери се намират в работата на ренесансовия архитект Филипо Брунелески, който след проучване на силата на черупката на яйцето проектира по-тънък и по-лек купол за своята катедрала във Флоренция, завършена през 1436 г.
Паулин посочва и по-скорошен пример, който е Eastgate Center, търговски център и офис сграда в Хараре, Зимбабве. Дизайнът е вдъхновен от термитни могили и тяхната биологична система за контрол на температурата в екстремни среди, като по този начин се избягват климатиците.
Тази „биомиметична революция“ сега се счита за основна насока към по-устойчиво строителство, което означава, че сградите са фокусирани върху ученето от природата, а не само върху извличането на елементи от нея.