Да живееш и работиш в къща от слама – равносметка след две десетилетия
Когато Сара Уигълсуърт и нейният партньор Джереми Тил решават да построят къща от слама в края на 90-те, идеята изглежда толкова странна, толкова възмутителна, че дори не могат да намерят строителна компания, готова да предприеме подобно начинание. Двамата архитекти обаче са убедени, че опитът ще си заслужава. Само дето Уигълсуърт и Тил не искат да строят никъде в провинцията, а в центъра на Лондон.
Сара Уигълсуърт споделя: „Мисля, че фермерът, когото питахме за слама, смяташе, че сме луди. В добрия смисъл. “
Къщата от сламени бали е завършена през 1999 г. и пресата отразява построяването на сградата с ентусиазъм, защото тя отваря напълно нова естетическа посока за еко архитектура. „Но знаете ли кога получихме договор за следваща постройка? – Пита Сара Уигълсуърт. – 16 години по-късно.“ Очевидно времето не е дозряло за такъв тип строителство и ще минат години, преди изменението на климата да повлияе достатъчно върху общественото съзнание. За британското архитектно дуо обаче експериментът постига траен успех и 20 години по-късно Уигълсуърт говори с голям ентусиазъм за качеството на жилищното пространство, макар че междувременно се променят много неща по отношение на материалите и енергийно оптимизирано строителство, например със стандарта за пасивни къщи.
Къщата от сламените бали претърпя преобразяване, което току-що беше завършено от собствениците му. Двойката възложи на енергийните експерти на Enhabit да направят измервания от върха на покрива до основите. Идентифицирани са термомостове, течащи прозорци, места с нефилтрирана слънчева светлина. Последвалият ремонт подобрява баланса на CO₂ на визионерската къща с още 62% и прави сградата, която досега е изпреварвала времето си, годна за зелено бъдеще. „Странно е – споделят архитектите. – Въпреки че външният вид на къщата не се е променил много, я усещаме различна след ремонта, някак по-завършена. Къщата е пораснала, точно като нас .”
