Архитектурно съвършенство във Виненден: Устойчивият дизайн на къща JES
В покрайнините на Виненден, сгушена между многоетажни жилищни сгради и овощни градини, къща JES запълва тясна и необичайно дълбока празнина в градската тъкан. Завършена през 2023 г., новата сграда на Rommel Wagenpfeil Architects отговаря на това специфично местоположение с издължена конструкция с двускатен покрив, чиято типология напомня на традиционна плевня. Откъм улицата къщата изглежда сдържана, почти уединена. Вътре обаче тя разгръща изненадващо просторно пространство, дефинирано до голяма степен от носещата рамка от видим бетон.
Самият подход към сградата показва, че в този проект бетонът е нещо повече от строителен материал. По протежение на улицата едноетажното крило със стени от видим бетон очертава ясна граница с общественото пространство. Заедно с помощната постройка и лятната кухня то огражда вътрешен двор, който служи за буферна зона и вход.
Интериор, оформен от видимия бетон
Тази яснота продължава и в интериора. Отвореното жилищно пространство на приземния етаж е структурирано чрез нива в пода, вградени елементи и кухини в бетонните тавани и стени. Повърхностите на стените и таваните са оставени необлицовани. Видимият бетон е светлосив и матов, с почти меко излъчване на светлината. В комбинация с белия под, черните вградени елементи и топлите дървени рамки на прозорците се създава минималистична, но в никакъв случай студена атмосфера.
Това е особено впечатляващо в издължената кухненска зона. Ниският бетонен таван над масата за хранене и отворите отстрани и отгоре създават усещане за вертикалност. Структурата остава четима, като същевременно дефинира пространството. Този принцип е приложен и в дневната: ниските тавани се редуват с високи, а големите прозорци откриват гледка към околния пейзаж.
На горния етаж бетонът също доминира. Галерията е проектирана като тясно работно пространство по протежение на висока бетонна стена. Оттук лесно се проследяват пространствените взаимоотношения в къщата.
Въпреки присъствието си, бетонът не изглежда тежък благодарение на семплата цветова палитра, изчистените детайли и естествената светлина, нахлуваща от много посоки. Според архитектурното бюро конструктивно необходимите стени са умишлено оставени неизмазани, за да се намалят разходите за материали и да се улесни тяхното рециклиране в бъдеще. Използването на рециклиран бетон тук е израз на концепцията за кръгово строителство.
Екстериорът също играе ключова роля. Фасадата на основната къща е изработена от карбонизирана лиственица, обработена по метода „Якисуги“ – традиционна японска техника за консервиране на дървесина чрез контролирано овъгляване. Тъмният, почти черен цвят подсилва характера на сградата и контрастира поразително със светлия бетон. И двата материала не се използват декоративно – тяхното въздействие произтича от функциите им: защитната дървена обвивка отвън и видимият бетон отвътре като носеща и пространствено определяща субстанция.
Материалната концепция се допълва от местна дървесина за прозорците, подови настилки от естествен каучук, изолация от целулоза и рециклиран алуминий за покрива. Термопомпа въздух-вода и фотоволтаична система осигуряват енергийна независимост, а устойчивото озеленяване гарантира оптимално управление на дъждовните води в имота.
Снимки: Zooey Fotografie
