Континенталните инициативи на Африка и Китай срещу пустинята
Концепцията за „Голямата зелена стена“ обозначава мащабни инициативи за презалесяване, предприети специално с цел спирането на опустиняването. Проектите, които в момента се реализират в Африка (за предотвратяване разширяването на пустинята Сахара) и в Китай (около пустинята Гоби), представляват мащабни програми за развитие на ландшафта, селското стопанство, икономиката и обществото в отговор на повишаването на глобалните температури, прекомерното земеделие и лошото стопанисване на земите. И двете действащи инициативи са междусекторни проекти, в които участват държавни органи, организации на гражданското общество, индивидуални доброволци и местни общности, обединени от идеята за единен отговор на глобалните екологични проблеми чрез възстановяване на природата. Това е инфраструктурно приложение на концепцията за „зелен“ или „екологичен коридор“: ивица от растителност или естествен ландшафт, която свързва фрагментирани екосистеми и популации от диви животни в континентален мащаб.
През 2007 г. Африканският съюз даде старт на инициативата „Голямата зелена стена на Сахара“ с амбицията да създаде растителна ивица с ширина от 8000 км, преминаваща през целия регион Сахел. Ивицата се намира по южния край на пустинята Сахара – полусух регион, простиращ се от Сенегал на брега на Атлантическия океан до Джибути на Червено море, където се наблюдават продължителни суши, недостиг на храни и конфликти, водещи до масова миграция. „Голямата зелена стена“ първоначално бе замислена като непрекъснат пояс от дървета, който да забави разширяването на пустинята, но впоследствие се превърна в по-широка екологична стратегия. Тя включва възстановяване на деградирали земи, подобряване на селскостопанската производителност и укрепване на поминъка в селските районы. Целта е до 2030 г. да бъдат възстановени 100 милиона хектара увредена земя, като същевременно се подпомагат заетостта, продоволствената сигурност и устойчивостта към климатичните промени. Тази транснационална инициатива стъпва върху примера на Алжир от 60-те години на миналия век, известен като „Алжирският зелен пояс“ (на френски: Barrage vert).
От своя страна китайската инициатива датира още от 1978 г. с Програмата „Три северни защитни пояса“ (TNSP) – дългосрочен проект за екологично възстановяване, насочен към борбата с опустиняването, почвената и вятърната ерозия в североизточните, северните и северозападните региони на страната. Предвижда се програмата да продължи до 2050 г. на последователни етапи, обхващайки около 4 милиона квадратни километра в 13 административни региона. За разлика от африканския модел, проектът не започва като непрекъсната гора, а по-скоро като обширна мрежа от защитни пояси, възстановени гори, пасища и други екологични мерки, предназначени да стабилизират ландшафта, да защитят земеделските земи и да подобрят екологичната устойчивост в района на пустинята Гоби. Проектът навлезе в шестата си фаза (2021–2030 г.), подкрепен от актуализирано национално планиране с по-голям акцент върху местната растителност, екологичния мониторинг и ландшафтното устройство.
Въпреки конкретните териториални, социални и политически предизвикателства, реализацията на проектите по инициативата „Голямата зелена стена“ се основава на комбинация от техники за екологично възстановяване, съобразени с местните природни условия. Те включват подпомагано естествено възобновяване, агролесовъдство, системи за събиране на вода, укрепване на дюните и засаждане на местни растителни видове, съчетани с практики за устойчиво управление на земите. Докато в Африка се прилага набор от мерки от страна на национални агенции, местни общности и международни партньори, в Китай правителственият план следва концепция за единна физическа инфраструктура, съобразена с централизираната административна структура. В региона на Сахел напредъкът е неравномерен, въпреки че държави като Сенегал, Нигер и Етиопия отчитат значителни успехи във възстановяването. Според Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD) настоящите предизвикателства са свързани с наличността на вода, качеството на горите и дългосрочната жизнеспособност на насажденията в засушените райони, като основната цел остава намаляването на почвената ерозия.
Въпреки различното си политическо, социално и географско изходно положение, и двете инициативи следват своите цели за възстановяване и икономически растеж, превръщайки се в едни от най-мащабните проекти за ландшафтно възстановяване в света.
Снимки: Sigismund von Dobschütz и Flickr
