Ученици „строят къщи“, за да разберат екологичната архитектура

Училищният звънец бие и учениците от шести клас изпълват стаята. Андерсън Стивънс и двама негови съученици се събират около маса с ножици, тиксо, цветни химикалки и хартия.

„Ние правим енергийно ефективна къща“, казва Андерсън.

Той взема парче бяло тиксо и прикрепя два зелени правоъгълни картона, които представляват стените с висока изолация към малката им 3D къща. Повтаря същото и с другите две стени. Вече имат прозорци и врати, липсва само покривът.

След това взема друго парче картон и изрязва четириъгълника за покрива. „Направихме кутия, защото беше енергийно най-ефективна, а в момента правим мебелите“, обяснява Андерсън. „Използвахме стени с висока изолация, прозорци с двоен стъклопакет и плосък покрив с квадратно тяло, което би трябвало да го направи по-ефективен. И би трябвало да имаме слънчеви панели върху него, но все още не сме ги поставили.“

Учениците продължават да обсъждат по-нататъшните си избори за къщата.

„Колко слънчеви панели? Три?“ — пита един от съучениците.

„Предполагам… два“ — отговоря несигурно Андерсън. „Трябва да го проверите в бюджета.“

Създаването на 3D модел на екологичната къща е кулминацията на урока по природни науки за ученици от шести клас в Smithton Middle School. Урокът се основава на схема за учебна програма за зелено строителство, създадена от Американската асоциация за напредък на науката.

Разделът се състои от шест урока. Първите три са ориентирани към разбиране на самата енергия. Учениците научават за кинетичната и потенциалната енергия, различните й форми, как хората я използват и как тя влияе на земните системи. Те се обучават как да мислят за енергията, да я изучават и измерват. Те също така се задълбочават в светлинната енергия, изследват системите за охлаждане и отопление, както и как енергията влияе на изменението на климата. И накрая, тези уроци се свързват и завършват с практическия опит в проектиране на сграда.

Този модул предлага нов начин на преподаване чрез комбиниране на теоретични и практически уроци за начините, по които използването на енергия в сградите и инфраструктурата допринася за изменението на климата.

„Опитваме се да обхванем научните стандарти в екологичното образование, така че децата да могат да научат това, което трябва да знаят за науката, но също така да мислят за въздействието на нещата, които правят всеки ден“, каза проф. Лора Зангори, която трябва да оцени модула и да вземе решение за прилагането му в училищата.

Фокусът е насочен към няколко цели. Една от тях е да направи абстрактни идеи като енергията по-тактилни и приложими в ежедневието.

Учениците трябва да създадат своя собствена енергийно ефективна къща в рамките на зададен бюджет.

Всеки екип се състои от ръководител на проекта, финансов мениджър и строителен мениджър и има 150 000 долара за изграждане на класна стая или къща. За тези пари учениците трябва да вземат решение за вида на прозорците, системата за отопление, вентилацията и климатизацията и дали да включат слънчеви панели.

Комбинирането на научното образование и архитектурата е нов, но важен подход, защото архитектурата играе жизненоважна роля за изменението на климата.

Хедър Джоунс, учител по природни науки в шести и седми клас, казва, че за измерване на дългосрочния резултат от това обучение е твърде рано, но това, което е ясно още сега, е, че децата носят екологичните идеи у дома си.

„Някои родители казаха, че са направили покупка на различен вид крушки, за да направят дома си енергийно по-ефективен“, казва Джоунс.

„Виждам връзката – те приемат знанието, носят го у дома и взимат решения. Така че се надяваме в бъдеще да са малко по-осъзнати относно енергийната ефективност на дома си или мястото, където живеят.“

В същото време учениците също започват да променят поведението си. Андерсън Стивънс каза, че преди е оставял осветлението в стаята си, дори когато не е бил там, но сега е станал по-съвестен. „Гася светлината по-често и имам повече одеяла в спалнята си, защото можем да намалим отоплението, така че не отнема толкова много енергия“, казва той.

Учителите поддържат тесен контакт със създателите на модула и им предоставят обратна връзка за подобрения и модификации.

След като модулът бъде прегледан и модифициран, професорите се надяват да го направят свободно достъпен за всеки, който иска да го използва в училище.

„Мисля, че има огромна празнина в начина, по който учим децата да се грижат за околната среда“, каза Зангори. „Имаме стандарти за научно образование и те са много ясни по отношение на научното съдържание, но за екологичното образование, доколкото ми е известно, няма национални стандарти.

Въпреки че различни организации са изготвили насоки за това как да се преподават теми, свързани с околната среда в училищата, или някои щати като Уисконсин адаптират свои собствени стандарти, те не се прилагат на национално ниво.

„Наистина зависи от учителя да реши колко да преподава за грижата за околната среда“, казва Зангори. „Нашата крайна цел е да поставим модула безплатно на нашия уебсайт, така че всяко училище, което иска да го използва, да може да го изтегли, да го адаптира, за да отговори на нуждите си и да го използва“, обобщава Зангори.

Снимки – Han Vu, Beatrice Bankauskaite.