Руини от стара циментова фабрика оживяват като нов замък
Източник: greentech.bg
Изоставените стари фабрики често изглеждат като изоставени замъци: с грандиозни размери, със силози, наподобяващи кули, и със злокобни отбранителни кули като бойниците на стара крепост, те напомнят за отдавна отминали дни. Може би архитектът Рикардо Бофил също е виждал нещата така, когато през 1973 г. е купил изоставена от края на миналия век циментова фабрика в Барселона и започнал двегодишен ремонт, за да я превърне в красив офис с вид на съвременен замък.
Комплексът на Бофил съдържа архитектурен офис, архиви, лаборатория с модели, изложбено пространство, личното му пространство – апартамент, няколко стаи за гости, както и обширни градини. Имотът се състои от 30 силоза, гигантски машинни отделения и много подземни съоръжения. Ремонтът, направен от Бофил, изглежда е „избърсал“ грозното и ненужното от съществуващите структури, премахвайки някои елементи като например ненужни машини, стара олющена мазилка и др. – но не е променил много самата сграда.
След това около силозите е посаден декоративен бръшлян, който постепенно обгръща постройката – тази час се нарича „Катедралата“. Пред фабриката е засадена градина с евкалипт, палми, маслинови дървета и кипариси.
Бофил е запазил голяма част от помещенията на фабриката, оставяйки много от интериора в оригиналния му вид, с типичната височина на таваните, равна на два или даже три етажа. Големите циментови съдове, използвани някога да съдържат кой знае какво, са оставени да си стоят.
Основната сграда на комплекса е реновирана и превърната в личния апартамент на Бофил. Вътре интериорът е семпъл – архитектът е оставил пространството да говори само. Бели покрити дивани, столове от опънато платно, ориенталски килими, архитектурни чертежи в рамка и проста кожена тапицерия създават приглушена палитра, така че структурните и архитектурните елементи сякаш „пеят“.
И защо е интересно всичко това? Защото най-зелените сгради са тези, които вече съществуват. Вместо да строи сграда от нулата, Бофил трансформира една изоставена индустриална разруха в място за живот и работа, добавяйки в него магията, чудото, величието и грандиозността на стар, исторически замък.
