Преносимите сгради – бъдещето на архитектурата

Снимка: Adria Goula

В ранна Монголия пастирите разглобяват юртата си – преносима кръгла палатка, направена от филц или животинска кожа – в търсене на нови земи, където могат да отглеждат добитъка си. Не много по-далеч е дигитален номад в Бали, който подготвя следващото си преместване в пространство за съвместно живеене в Хошимин. Макар да са разделени от огромни разстояния и културни различия, тези хора са обединени от едно вечно човешко желание – търсене на мобилност и адаптивни жилищни пространства. В светлината на геополитическите промени и нововъзникващите стилове на живот търсенето на гъвкава жилищна архитектура се засилва. В тази епоха на повишена мобилност достатъчно ли е хората да се движат сами, или сградите на утрешния ден ще трябва да ги последват?

През последните години броят на дигиталните номади нарасна поради желанието за гъвкавост, по-добър баланс между професионалния и личния живот и възможността да пътуват, докато работят. Пандемията COVID-19 ускори драстично тази промяна, като по време на кризата 88% от служителите работеха редовно от дома си в сравнение с едва 31% преди това. Тази трансформация катализира нови жилищни модели, особено „абонаментни жилища“ (subscription housing) – при които обитателите плащат месечна такса за наем на обзаведени апартаменти, комунални услуги и др. Компании като Cabin се появиха, за да отговорят на тази нужда, предлагайки голяма мрежа от жилищни пространства по целия свят, които клиентите могат да сменят, създавайки дигитални общности.

Привлекателността на обитаването на абонамент се простира отвъд обикновеното удобство, като насърчава чувството за общност чрез споделени пространства и организирани събития, които улесняват работата в мрежа и общуването. Предоставяйки готови за нанасяне пространства с включени всички необходими принадлежности, този подход не само спестява време, но и предлага рентабилност, като избягва повтарящите се разходи, свързани с обзавеждането и установяването на комунални услуги на различни места.

Снимка: Courtesy of Nokken

Архитектурният отговор на тази тенденция за мобилност има различни форми, като водещи са модулните конструкции. Тези структури могат да се адаптират към променящите се нужди, като позволяват лесно разширяване или свиване на жилищните и работните пространства. В Словения сглобяемите сгради на ekokoncept са пример за този подход със своето Mini For-2 – компактно дървено жилище, което въплъщава смесица от функционалност, преносимост и екологично съзнание. Това, което отличава Mini For-2, е неговата адаптивност – външните му размери са внимателно изчислени, за да позволят безпроблемното транспортиране на цялата единица в едно цяло, което опростява логистиката и позволява на потребителите да преместят дома си с минимални затруднения. За тези, които се нуждаят от допълнително пространство, основният модул може да бъде удължен до 8 метра или да бъде свързан с други модули, предлагайки безкрайни комбинации, които да отговарят на променящите се нужди.

В сектора на хотелиерството Moliving се превърна в първата номадска хотелиерска група, която направи революция в бранша със своята модулна технология за „продуциране“ на хотелски стаи. Този стартъп предлага уникално устойчиво и подлежащо на разширение решение от край до край, което дава възможност на собствениците на земя да монетизират недостатъчно използваните активи. Иновативният им процес позволява хотелите да бъдат построени за месеци вместо за години, на малка част от традиционните разходи, което позволява на хотела да бъде „на точното място, в точното време“.

Снимка: David Mitchell

Архитектурата на колела, или „mobitecture“, е друга типология, възникнала от желанието за приключения отвъд мрежата. Тези обитаеми структури могат да бъдат задвижвани или теглени от място на място. Някои от най-забележителните примери включват все по-популярните „малки домове“, които вместват програмата на обикновена къща в компактна площ. Много от домовете са с площ под 40 кв. м и предоставят само минимално пространство за съхранение, което означава, че обитателите могат да вземат със себе си само част от личните си вещи.

Проектиран така, че да може да се монтира на стандартни превозни средства с плосък борд или да се поставя директно на земята, Cocoon Freelancer има вътрешни размери 185 на 320 см и разполага с високотехнологично вакуумно стъкло и дебели стени от масивна дървесина със специални стабилизиращи камери. Дървената кабина, вдъхновена от алпийските къщи и японските храмове, е изработена от „Moon wood“ – уникално добит дървен материал, който предлага изключителна издръжливост и устойчивост. Построена така, че да се побира в стандартни 3,5-тонни превозни средства с плосък борд, конструкцията представлява стъпка към устойчиви и гъвкави жилищни пространства, които могат да се адаптират към номадския начин на живот.

Сближаването на дигиталното номадство и живеенето на абонаментни начала кара архитектите да преосмислят из основи дизайна на сградите. Утрешните сгради може да се наложи да бъдат по-адаптивни, модулни и дори мобилни, за да се приспособят към този променящ се начин на живот. Архитектите проучват различни решения, включително текстилни структури и надуваема архитектура, които печелят внимание заради своята преносимост и бързото си инсталиране. Тези модерни проекти повтарят принципите на традиционните номадски жилища, адаптирани към съвременните нужди.

Снимка: David Mitchell

Концепцията за плаващи селища се появява в отговор на покачването на морското равнище и изменението на климата, като подкрепя идеята за номадска архитектура, която не е фиксирана на определено място. Това съответства на по-широката концепция за „неономадски урбанизъм“ (neo-nomadic urbanism), която се простира отвъд обикновената мобилност, за да обхване адаптивни отговори на все по-динамични житейски ситуации. Тези тенденции повдигат важни въпроси за това как градското планиране и архитектурата могат да се развиват, за да обслужват по-добре тези променящи се модели на обитаване и движение в нашите градове.

Въпреки това мобилната архитектура е изправена пред значителни предизвикателства. Строителните норми, законите за зониране и инфраструктурните системи са разработени въз основа на предположението за постоянство на архитектурата. Достъпът до вода, електричество и интернет на отдалечени места може да се окаже проблемен. Съществува и загриженост за това как преходният характер на мобилните общности би могъл да повлияе на местните икономики и социални структури, както и да се гарантира, че мобилната архитектура остава екологично устойчива.

И все пак, тъй като изменението на климата и работата от разстояние продължават да променят връзката ни с мястото, натискът за архитектурни иновации нараства. Най-трудната част от номадския живот не е пътуването или работата от разстояние – това е намирането на пространства, които наистина подкрепят този начин на живот. Мобилната архитектура не се състои само в преместването на сгради, а в създаването на пространства, които разбират и позволяват самата мобилност. Тъй като се отдалечаваме от заседналия начин на живот, самото естество на нашите градове трябва да еволюира, за да се приспособи към тази трансформация.