Плаваща църква, покрита със светещ отварящ се покрив

Denizen Works построи църквата върху лодка в източен Лондон, която има отварящ се покрив, който функционира и като духало на църковния орган.
Акостирал в момента близо до Олимпийския парк, плаващият параклис на име Genesis е мобилно сглобяемо пространство, което функционира едновременно като църква и център на общността.
Genesis е разработен от Denizen Works с корабостроителница Turks и военноморския архитект Toни Tъкър за участие в конкурс, проведен от Лондонската епархия за създаване на нови конгрегации в столицата.
„Конкурсът призова за „забележимо присъствие“ и в отговор на това се появи идеята за отварящ се покрив“, каза Андрю Ингъм, директор на Denizen Works.
„Мислехме за трансформиращите се кемпери на VW и бяхме вдъхновени от красивите стари илюстрации, които намерихме по време на нашите изследвания на духалата на църковните органи“, разказва той.

„Бяхме особено възхитени от скулптурната форма на тези духала и искахме покривът ни да има такива качества, като същевременно установява фина поетична връзка с църковната архитектура“.
Покривът се захранва от хидравлични тарани и е направен от полупрозрачна платно, покрито с LED светлини, предназначени да създадат „осветен фар“, когато бъде отворен.
Той може лесно да бъде спуснат с натискане на бутон, който превръща параклиса в компактна и ниско разположена конструкция, която може лесно да премине през най-тесните тунели на каналите в Лондон.
„Покривът позволява два режима на конфигуриране. Когато покривът е спуснат, може да премине през тесните тунели на каналната мрежа. Когато лодката е на пристан, той се отваря, за да създаде драматично вътрешно пространство, обляно в светлина“, обяснява Ингъм.
„Неговата роля е също така да носи радост – нещо, към което се стремим във всички наши проекти“.
Екстериорът на лодката е с традиционни морски нюанси, украсен със зигзагообразна шарка на покривната фасада.

Този зигзагообразен мотив присъства и в интериора, където може да бъде открит по алуминиевите щори на прозорците, при облицовките в кухнята и по краката на мебелите.
Стените са облицовани с лек шперплат, тъмнозеленият под е от линолеум, без никаква религиозна символика, за да се подчертае еднаквото гостоприемство към всички.

Главната зала е замислена като уютна галерия с изчистени, минималистични детайли, макар че при повдигането на покрива се превръща в артистично пространство. Тя разполага с адаптирано обзавеждане, което позволява наред с църковните служби и осъществяването на широк спектър от обществени дейности, като занимания с малки деца, тържества, вечеринки и образователни работилници.
