Кога ще се изплати зеленият ток

Енергията от възобновяеми енергийни източници – вятърна, слънчева и от биомаса, ще бъдат икономически конкурентни, и то без да се прибягва до държавна подкрепа и субсидии, още през 2025 година. Този извод е направило американското министерство на енергетиката в специално проучване.

Докладът, публикуван наскоро, твърди, че дори ако се вземат предвид разходите за преносна инфраструктура, слънчевата и вятърната енергия пак ще могат да се конкурират на база цена с енергията, добивана от конвенционални източници.

Досега възобновяемите енергийни източници са се развивали главно благодарение на държавно финансиране и на изискването енергийните компании да доставят определен дял зелена енергия. Такова е положението не само в САЩ, но и в ЕС, включително и в България. На Стария континент действа правилото, че поне 20% от енергията, изкупувана от доставчиците на ток (в България това са НЕК и електроразпределителните предприятия), трябва да е от зелени централи. В България процентът трябва да достигне 16 до 2020 г.

Къде сме ние

В САЩ срокът на сега действащите субсидии за зелената енергия изтича точно през 2025 г. Докладът на практика успокоява обществеността, че повече субсидии за този вид енергия няма да са необходими.

Наскоро и във Великобритания бе публикувано изследване, но само за електрическите превозни средства. В него се твърди, че през 2050 г. спокойно ще могат да се премахнат стимулите при покупка на електрическо превозно средство, които сега излизат на данъкоплатците по 5000 британски лири за покупката на всяка електрическа кола.

В България за съжаление няма проучване, което да сочи поне приблизително кога стимулите за производителите на зелена енергия може спокойно да бъдат премахнати.
Основната пречка пред подобни изчисления е, че трябва да сравним себестойността на зелената енергия със сегашните 19 стотинки с ДДС крайна цена на тока, която обаче е кроссубсидирана, т.е. изкуствено намалена.

“Както и да се смята, сметката на зелената енергия не излиза. Просто при тези ниски крайни цени на енергията парите, вкарани в зелени технологии, няма как да се възвърнат скоро или поне за период, който да е рентабилен за банково финансиране. И това е най-голямата пречка пред развитието на тези технологии у нас”, казва Красимир Найденов, директор на дирекция в Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Той предлага сравнително проста сметка, която показва това. Най-ниската възможна цена, на която българско частно лице може да купи слънчев панел, е ако си го поръча от Китай. “В такъв случай плочка с 1 ват мощност ще ви струва 90 ст. с безплатна доставка. С този 1 ват, при положение че в региона на София има 1000-1200 слънчеви часа в годината, ще произведете 1 киловатчас ток на сезон. Същият киловатчас обаче можете да си купите за 19-20 ст. с ДДС от енергото. Т.е. ще са ви необходими поне 5 години, за да си избиете инвестицията от 90 стотинки. Която обаче е за гола фотоволтаична плочка. Ако сметнете и разходите за монтирането и свързването , ще ви трябват поне 10 години”, казва Найденов. И то като пренебрегнем всички трудности около изкупуването на тока, и това, че за съхранението му трябват акумулатори, което още повече натоварва разходите.

Като в криво  огледало

Всъщност основната трудност пред прогнозирането в българската енергетика е, че поради исторически причини възможностите за пестене на енергия имат далеч по-голям потенциал да подобрят общото положение, отколкото напредъкът на технологиите.

Европейската комисия, която направи преглед за състоянието на енергетиката по поръчка на служебното правителство, достигна до заключението, че в българската енергетика се губят 1 млрд. евро годишно, за да се поддържат непазарни механизми.

Ако тези пари се излеят в енергийна ефективност, тя ще позволи намаляване на потреблението така, че само от това според Найденов потребителят ще плаща с 20% по-ниски сметки.

Освен това за навлизането на възобновяемите източници в практиката са необходими съвсем друг тип мрежи. Сегашната е изградена по модела, който обслужва добре енергоемката социалистическа икономика. При нея производителите на ток са съсредоточени в определени райони, в които има добив на енергийни суровини, а произведеният ток се пренася на големи разстояния.

При енергетиката, в която основна роля ще имат възобновяемите източници, производството е разпръснато и става предимно на самото място на консумацията.

Преходът към такава мрежа изисква гигантски средства и на практика прави прогнозата за изчезването на субсидиите трудна, ако не и невъзможна.

Източник: trud.bg