Глобализация и архитектура: Зависимостта от чужди таланти в страните от Глобалния юг

Снимка: Joana Françа

През следвоенния ХХ век Глобалният юг е бил подложен на голямо влияние от страна на чуждестранни архитекти, които често са били канени от местните правителства, за да предоставят своя опит и визионерско мислене. Търсени като символ на модерността, сградите, проектирани от „звездни архитекти“, издигат имиджа на нациите. Десетилетия по-късно, с напредването на възможностите на местните индустрии, желанието за чуждестранни таланти продължава да съществува. Дали това е естествен резултат от глобализацията, или продължаващото присъствие на международни архитекти в Глобалния юг е трайна зависимост?

Историческите прецеденти показват примери за правителства, които се обръщат към чуждестранни архитекти за работа в областта на развитието, като ги канят да проектират най-известните структури в страната им. На западни архитекти често е било възлагано проектирането на знакови проекти в Глобалния юг, особено в постколониалните държави, които се стремят да заявят новата си идентичност чрез архитектура. Този феномен донесе нови практики и архитектурни стилове в страни, които иначе използваха местни форми на изразяване. Алтернативните материали също навлязоха в местните практики, тъй като те наследиха архитектурен речник от други страни.

В тези случаи ролята на местния талант е сведена до ролята на обучител – по отношение на контекста, климата и културата. Вместо да отговарят за архитектурното проектиране, регионалните специалисти често са успявали да действат като сътрудници, макар и под голямата визия на чуждестранния архитект. Въпреки че партньорството позволява известна степен на регионално влияние, тези амбициозни проекти често затвърждават схващането, че архитектурните постижения са свързани с външни знания.

Снимка: Roberto Conte

В Ирак стремежът да се заличат следите от британския колониализъм и да се използват приходите от петрол за проекти за развитие създава предпоставки за вдъхновено от Баухаус възраждане. Политическата нестабилност и смяната на режимите бележат епохата, но архитекти като Валтер Гропиус са привлечени да проектират институции като университети, които символизират общност и модерност. Въпреки сътресенията сътрудничеството между чуждестранни и местни архитекти като Махдлум и Мунир води до сливане на западния модернизъм с елементи от Близкия изток. Проектът включва местни строителни практики като засенчени пространства, водни съоръжения за охлаждане и стратегическа ориентация на сградата.

Други примери са Аржентина, където бащата на модернизма Ле Корбюзие е поканен да разработи планове за развитие на градове и сгради от културно значение. Обхватът на швейцарско-френския архитект не се ограничава до собствените му проекти, а се разпростира чрез идеите му, които са споделени с ново поколение местни архитекти. Архитекти като Хуан Курчан и Хорхе Ферари Хардой, сътрудници на Льо Корбюзие в проектите му в Южна Америка, се оказват полезни при адаптирането на модернистичните концепции към регионалните изисквания.

Снимка: Do Minh Duc

За разлика от Аржентина, в Бразилия се наблюдава модернистично движение на местните таланти. Оскар Нимайер, заедно с Лусио Коста и други бразилски архитекти, създават специфичен бразилски модернизъм, който отговаря на културата и стремежите на страната. Развитието на Бразилия в края на 50-те години на ХХ в. като столица, построена по план, е олицетворение на една родна визия. Инвестициите в регионални архитекти, а не в чуждестранна експертиза, утвърждават Бразилия като архитектурен новатор, а не като приемник на външни идеи.

Въпреки че международните архитекти в Глобалния юг са допринесли за успеха на мащабни проекти и за професионалното развитие на местната архитектурна практика и дискурс, тяхното продължаващо влияние предизвиква проверка на една продължаваща зависимост. Днес много световноизвестни фирми като Foster + Partners на Норман Фостър, OMA на Рем Колхас, Gensler и Skidmore, Owings & Merrill (SOM) са създали практики в целия регион в страни като Бразилия, Нигерия, Индия, Китай и Обединените арабски емирства.

Във Виетнам много международни архитекти намират възможности за работа в мащабни проекти за градско планиране. Тъй като те не изискват сътрудничество с местни лицензирани архитекти, тези проекти са по-достъпни за западните фирми и им позволяват да разнообразят базата си извън трудните пазари в САЩ и Европа. HOK, например, участва в проектирането на 27 акра в Хо Ши Мин, възложено от компанията за телекомуникации и недвижими имоти Sacom. По подобен начин SOM е работила по множество проекти за генерално планиране във Виетнам, включително амбициозния Green Tech City в Ханой, който интегрира принципите на устойчивия градски дизайн с устойчиви на наводнения ландшафти.

Снимка: James Wang

Нарастващото присъствие на чуждестранни архитекти във Виетнам не е продиктувано само от желанието да се приобщят към световните архитектурни тенденции. Истинските мотиви за наплива са свързани с икономически фактори, по-специално с търсенето на нови пазари от страна на международните фирми. Тъй като американската и европейската индустрия са изправени пред стагнация и несигурност, международните практики търсят нововъзникващи се  икономики и нови възможности. Тези проекти предлагат диверсифициране на портфейлите и навлизане в развиващи се пазари, които са по-отворени към влиянието на „звездните архитекти“.

Ефектът на глобализацията в този сценарий поражда опасения за дългосрочните последици за местната архитектурна икономика и регионалните практики. Когато международните фирми доминират на пазарите в Глобалния юг, особено при проекти с висок обществен интерес или при липса на местно сътрудничество, те рискуват да се откъснат от своя социално-културен контекст. Тази динамика може да създаде чувство на зависимост, при което професионалистите в дадена страна са изведени на втори план, вместо да бъдат овластени като лидери в определянето на собствената си архитектурна съдба.

Снимка: Dereje via Shutterstock

Архитектурата, както и много други професии, непрекъснато се интернационализира, а знанията и опитът преминават безпрепятствено през границите. Въпреки че е професия, която е обвързана с местоположението, успехът на проекти, разработени от „звездни архитекти“ от други страни, предполага сравними аспекти на местните и международните таланти. Остава въпросът дали тези сътрудничества насърчават или възпрепятстват регионалното архитектурно развитие.

Макар че международните архитекти носят ценен опит и глобални перспективи, тяхната доминация може да засенчи местните таланти, като същевременно затвърди разкази, които възхваляват западните архитектурни подходи. Икономически фактори, като ограничен местен опит, недостиг на ресурси или недостатъчно обучение по съвременни строителни техники, често превръщат чуждестранните архитекти в опция по подразбиране, особено за проекти с висок обществен интерес. В някои страни поканата на международни фирми се разглежда не само като начин да се гарантира качеството, но и като средство за демонстриране на глобална ангажираност и модерност.