Myrai: Технологичният възход на „мраморното дърво“
Доскоро това беше рядка находка в гората: дърво, което поради гъбична зараза придобива абстрактни черни шарки и орнаменти — така нареченото мраморно дърво. Днес швейцарският институт Empa, в сътрудничество с дърводелска работилница, вече е разработил стандартизиран производствен процес за този уникален материал.
В стопанската постройка на работилницата Koster AG Holzwelten в Арнег, близо до Санкт Гален, една сцена изглежда необичайна за традиционната дървообработка: сред сграда-паметник на културата са разположени контейнери от неръждаема стомана, лаборатории, както и климатични и вакуумни камери. Стерилността тук е от първостепенно значение, а климатът се контролира строго, тъй като тук се произвежда „мраморно дърво“ — иновативен материал, разработен съвместно с Empa.
Всичко започнало със случайно откритие. Якоб Костер, тогавашен изпълнителен директор на фирмата, попаднал на парче дърво с вълнообразни черни линии и го показал на изследователя от Empa Франсис Шварце. Микологът разпознал следите от аскомицетна гъба. Способността ѝ да произвежда тъмния пигмент меланин отдавна я прави ценен агент за подобряване на естетиката на дървесината. „В миналото хората са оставяли стволовете в гората в продължение на няколко месеца с надеждата, че ще бъдат колонизирани от правилната гъба“, обяснява Шварце в прессъобщение на института.
Това, което някога се е смятало за рядка случайност, се превръща в отправна точка за проекта Innosuisse. Резултатът от съвместната работа вече излиза на пазара под търговското име „Myrai“.
Контролирано заразяване
При производството на мраморна дървесина нищо не е оставено на случайността. Дъските с дължина до два метра и половина се довеждат до точното съдържание на влага във вакуумна камера, стерилизират се и се инокулират (заразяват) с гъбичките. След това те прекарват няколко седмици в климатична камера, докато гъбите изрисуват своите шарки. Благодарение на опита, натрупан в лабораториите на Empa, екипът може да контролира и усъвършенства външния вид на меланиновия рисунък.
След като гъбата приключи работата си, дървесината се суши в пещ, при което микроорганизмът умира. „Специфичното при тази гъба е, че тя оставя непокътнати само силно лигнифицираните зони на клетъчната стена, което позволява на дървото да запази високата си якост на огъване“, пояснява Шварце. Полученият материал е изключително подходящ за декоративни елементи, мебели, интериорен дизайн, музикални инструменти и дори бижута.
За този процес са подходящи множество видове твърда дървесина. Работилницата разчита на местни видове като клен, бук, ясен, липа и топола. В момента в Швейцария тези видове се използват предимно за отопление. „Дървесината е важен поглъщател на въглерод, стига да не се изгаря“, казва Шварце. Облагородяването на местната дървесина е и устойчива алтернатива на вноса на екзотични видове. „Трябва да се научим да създаваме иновативни продукти, използвайки собствените си ресурси“, заключава Костер.
Стерилността като най-голямо предизвикателство
Пътят от научното изследване до пазарния продукт се оказва труден. Химикът Луис Дулс, който отговаря за производството, подчертава, че култивирането на гъби при контролирани условия е високотехнологично предизвикателство. Условията, необходими за растежа на аскомицетната гъба, са идеални и за безброй други видове, чиито спори са навсякъде около нас.
„Стерилността беше най-голямото изпитание“, спомня си Дулс. Друга пречка е била икономическата ефективност — необходимо е скъпо оборудване като автоклави (херметични съдове под налягане за стерилизация) и вакуумни камери. Късметът помага на фирмата, когато успяват да закупят климатични камери от бивш производител на ядливи гъби, а лабораторното оборудване е доставено от ETH Zurich.
Неизползваният потенциал
Франсис Шварце е впечатлен от усилията на партньорите си. „Не е даденост едно малко или средно предприятие да натрупа толкова експертиза и да изгради собствена лаборатория“, казва той. Днес работилницата е дори по-добре оборудвана за култивиране на гъбата от самата лаборатория, в която е започнал проектът.
Докато комерсиализацията на „Myrai“ вече е в ход, партньорите са убедени, че потенциалът на симбиозата между дърво и гъби тепърва ще се разгръща в нови, още по-смели разработки.
Снимки: Empa
