Как един изоставен магистрален фрагмент се превърна във веломагистрала

Под коловозите на централната жп гара в Цюрих преминава тунел, който дълго време не е служел за нищо. Първоначално проектиран като част от градска магистрала, той е изоставен още преди през него да премине и първият автомобил. В продължение на десетилетия съоръжението стои неизползвано под земята, но от 2025 г. в него се движат велосипеди. По проект на цюрихското архитектурно бюро Huggenbergerfries, градският тунел е реактивиран с относително малко на брой интервенции.

Фрагмент от бетонна инфраструктура

Историята на днешния велосипеден тунел започва през 60-те и 70-те години на миналия век. По това време властите в Цюрих планират изграждането на вътрешноградска магистрала, която частично да пресича подземно района около гарата. Под железопътните линии и по поречието на река Зил е изградена стоманобетонна тунелна конструкция с дължина 320 метра и ширина 6 метра. Още по време на строителството обаче общественото мнение се променя. Нарастват критиките към градското планиране, ориентирано към автомобилите, опасенията за околната среда и шума набират скорост и се формира силна политическа съпротива. В крайна сметка проектът за магистрала остава нереализиран фрагмент.

Технически завършен, но затворен за движение, корпусът на тунела остава под земята. Той свързва „Казерненщрасе“ на юг със „Зилкуай“ и „Конрадщрасе“ на север, заобикаляйки един от най-натоварените транспортни възли в Швейцария. Дълго време съоръжението отсъства от общественото съзнание. Градът го поддържа от съображения за безопасност, но не го използва активно. Едва след промяна в транспортната политика бетонната конструкция отново попада във фокуса на вниманието. Нарастващото значение на колоезденето и необходимостта от безопасна, разделена на нива връзка между районите от двете страни на гарата превръщат тунела в ценен ресурс.

Тъй като е проектирано за моторен трафик, пространството е достатъчно просторно. Стените, таваните и пътното платно образуват непрекъсната бетонна обвивка, в която следите от кофражните елементи, фугите и автентичността на материала са все още ясно видими. Щедрите габарити, височината и носещата способност на бетона позволяват превръщането му във велосипеден тунел без големи промени в съществуващата конструкция. Суровият бетон е оставен видим – по този начин историята на мястото продължава да присъства.

Днес тунелът е отворен 24/7. Две отделни ленти осигуряват двупосочно движение. В около половината от дължината му е разположена нова велосипедна станция с приблизително 1200 паркоместа. Оттук пътниците, прекачващи се между различните видове транспорт, могат да стигнат до вестибюла на метростанцията и пероните чрез къс коридор. Две нови рампи удължават тунела до 440 метра и го свързват с алеята по поречието на река Зил. Трета рампа се разклонява на северозапад към улица „Конрадщрасе“. Това интегрира съоръжението не само във велосипедната мрежа на Цюрих, но и в регионалните маршрути.

Ориентация чрез светлина и цвят

Концепцията за цветовете и осветлението подпомага ориентацията, докато бетонните стени задават мащаба и посоката. Дизайнът цели създаването на светла, безопасна и приятна атмосфера, което е от решаващо значение при подземни пространства. Ясните линии на видимост, липсата на резки завои и последователното разделяне на зоните за каране и паркиране засилват усещането за сигурност. Цветни таванни панели структурират дългия тунел, интегрират техническите системи и осветлението и създават визуална идентичност. Различно оцветени ленти за движение и стратегически разположени „светлинни острови“ маркират входовете и преходите.

Строителство под централната жп гара

Проектът за реконструкция поставя високи изисквания към планирането и строителството. Работата се извършва, без да се прекъсва движението на влаковете, в условията на изключително сложна инфраструктура. Трябваше да се вземат предвид ограниченото пространство, защитата на релсовия път и координацията с ежедневния трафик.

Проектът демонстрира адаптивността на стоманобетонните конструкции при преустройството на съществуващи обекти. Повечето модификации са извършени в рамките на наличната конструкция, без необходимост от ново строителство или масивно подсилване. Проектантите са подобрили пожарната безопасност, модернизирали са техническите системи и са реорганизирали функционалността, без да компрометират характера на мястото. Пространството е ясно организирано, а бетонните повърхности са достатъчно здрави, за да издържат на натоварването при ежедневна употреба.

Градският тунел в Цюрих е пример за продуктивен подход към архитектурното наследство. За щастие, той не е бил разрушен след спирането на магистралния проект. Само с няколко прецизни интервенции една неизползвана инфраструктура се превръща в полезна и модерна транспортна връзка.

Снимки: Beat Buhler