Земетресението в Истанбул повдига въпроси за сеизмичната готовност на града

Снимка: Pexels

На 23 април 2025 г. земетресение с магнитуд 6,2 по Рихтер в Мраморно море разтърсва най-големия град на Турция – Истанбул, предизвиквайки повсеместна паника и ранявайки над 230 души, предимно в резултат на падания и инциденти, предизвикани от паниката. През деня са регистрирани най-малко 272 вторични труса, като най-силният достига магнитуд от 5,9. Според първоначалното изявление на министъра на вътрешните работи Али Йерликая няма големи разрушения, освен срутването на една изоставена сграда. Събитието обаче отново разпали обществените и професионалните дискусии относно готовността на града за много по-голямо сеизмично събитие, което отдавна се очаква от експертите, наблюдаващи Северноанадолския разлом.

Тъй като жителите се евакуираха от сградите и се опитваха да се съберат, да прекарат деня и нощта на обществени площади и в паркове, ролята на откритото градско пространство веднага стана очевидна, не само като мярка за безопасност, но и като съществен елемент от реакцията при извънредни ситуации. Тези преживявания още веднъж подчертаха пространственото значение на безопасните евакуационни пътища, сеизмичните характеристики на материалите и наличието или липсата на добре проектирани обществени зони, които могат да служат като временни убежища по време на бедствия.

Снимка: Pexels

Истанбул, в който живеят над 16 милиона души и има огромен брой исторически и съвременни сгради, се намира в опасна близост до една от най-активните разломни линии в света. Сеизмолозите постоянно предупреждават, че през следващите десетилетия в региона вероятно ще има силно земетресение. В отговор на това различни публични институции и органи за градско планиране започнаха политически дискусии, насочени към укрепване на съществуващите структури, актуализиране на строителните норми и определяне на приоритетни зони с висок риск за градска трансформация. Въпреки това мащабът на уязвимостта и сложността на модернизацията на град с такова многопластово развитие продължават да бъдат предизвикателство за тези усилия.

Земетресението в Измит през 1999 г., причинено от разкъсване по протежение на Северноанадолския разлом, доведе до смъртта на над 17 000 души и предизвика значителни промени в сеизмичните строителни норми, целящи да повишат устойчивостта на конструкциите. Опустошителните земетресения в южната част на страната през февруари 2023 г. обаче разкриха постоянни проблеми с прилагането им. Въпреки актуализираните разпоредби много сгради се срутиха поради неспазване на изискванията, като за разрушенията допринесоха фактори като неразрешено строителство и недостатъчен надзор.

Снимка: Renkligil, Wikipedia

Тези неотдавнашни земетресения отново напомниха на Истанбул за очакваното земетресение и темпото на структурните оценки, поискани главно от жителите, в Истанбул се увеличи, като властите се съсредоточиха върху оценката на устойчивостта при земетресение на съществуващите сгради. Според констатациите от Проекта за актуализиране на вероятните оценки на загубите от земетресения в провинция Истанбул сценарий, включващ земетресение с магнитуд 7,5, може да доведе до умерени до тежки щети на около 17% от сградния фонд на града, което се равнява на близо 194 000 структури.

За да се подготви Истанбул за такова мащабно бедствие, се полагат усилия в няколко ключови области, включително проекти за градска трансформация, укрепване на структури с висок риск от увреждане и възстановяване на сгради от културното наследство. Въпреки това остават все по-големи опасения, особено като се има предвид очакваната близост на следващото голямо земетресение и удълженият срок, необходим за постигане на устойчивост на целия град. За архитектите, инженерите, урбанистите и политиците земетресението напомня за спешната необходимост от интегриране на сеизмичната устойчивост във всеки етап от процеса на проектиране, строителство, инспектиране и следстроителен надзор. В много части на света рискът от земетресения е реалност, а ефективността на свързаните със земетресенията политики в тези процеси е изпитана от първа ръка чрез множество събития.

Макар че земетресението от 23 април не причини големи разрушения, то подчертава една реалност, която жителите на Истанбул, проектантите и политиците вече не могат да си позволят да пренебрегват. Тъй като сеизмолозите продължават да предупреждават за възможно по-голямо събитие в бъдещето на региона, необходимостта от цялостна, координирана и съобразена с нуждите на проекта готовност става все по-належаща.